Парламентът започна работа с близо 20 минути закъснение.
Йордан Иванов от „Демократична България“ предложи да бъдат разместени точка 4 и точка 5, които са създаване на временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно дейността на NEXO и създаване на временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с поемането на пълния контрол на „Международен панаир Пловдив“ АД. Предложението му не беше подкрепено.
Георги Георгиев от „Възраждане“ пък предложи да отпадне точка 3-та от дневния ред, която е второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с мотива, че доклада още не е изготвен и депутатите не са се запознали с него. Това предложение също не срещна подкрепа от народните представители.
Малко преди да започнат работа по първа точка от дневния ред, която засяга „Зелената карта“, Димо Дренчев от „Възраждане“, предложи през целият ден да бъдат включени камерите на БНТ и БНР, защото точките, които касаят NEXO и пловдивският панаир били важни. Предложението не беше прието.
Затова Александър Иванов от ГЕРБ, направи обратно предложение и предложи само тези две точки да бъдат излъчвани и депутатите го подкрепиха. Затова когато стигнат до 3-та и 4-та точка, камерите ще бъдат пуснати.
Вносители на проекторешението са Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) и група народни представители. Предвижда се комисията да се състои от 14 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група, като се избира за срок от един месец.
Според проекторешението комисията установява всички факти и данни, свързани с нарушаване на законодателството за извършване на банкова дейност, с финансиране на лица от санкционни списъци на ЕС или други международни организации, от които България е част и към които има международноправен ангажимент, със съпричастност към организации, финансиращи тероризма и организираната престъпност, с пране на пари, с източване на капитали от инвеститори, с опити за интеграция на оператори на крипто- и дигитални валути в платежните системи в България и с участието на NEXO и свързаните с нея компании във финансирането на политически партии в България.
Според проекторешението комисията изготвя доклад за резултатите от своята работа с включени в него установените факти и обстоятелства.
В мотивите се посочва, че от официални изявления на Прокуратурата, Националната следствена служба и ДАНС е станало ясно, че съвместно с Британската агенция за борба с престъпността и под надзора на Софийска градска прокуратура, се води разследване срещу организирана престъпна група за пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и нелицензирана банкова дейност от страна на компанията NEXO и свързани с нея физически и юридически лица. Разследването срещу компанията е започнало преди повече от една година в САЩ, като същата е обект на наказателно преследване в щата Ню Йорк и още седем американски щати за извършване на незаконни финансови операции и измами на инвеститори.
Бе съобщено, че по делото са налични и свидетелски показания за проведена в кабинета на бивш министър на финансите от последното редовно правителство среща с представители на разследваната компания и дружество за банкови трансакции, се казва още в мотивите. На срещата се твърди, че е била обсъждана възможността за официално въвеждане на разплащания с криптовалути у нас.
В мотивите се отбелязва, че впоследствие в медиите е била публикувана информация за дарения към политическа партия/коалиция от партии, направени от служители на компанията NEXO. Впечатление прави, че множество от преводите са извършени в един и същ ден, като всеки служител е дарил една и съща сума, посочват вносителите. Те считат, че е от изключително важно значение Народното събрание да се ангажира с изясняване на наличните данни и информация по случая и да предприеме действия чрез създаване на временна комисия, която да изясни обстоятелствата и фактите около компанията NEXO, нейните служители и свързаните с нея физически и юридически лица.
„Демократична България“ ще подкрепи създаването на тази комисия. Готови сме да дадем пълна прозрачност за това какво финансиране сме получавали“, заяви Христо Иванов в отговор на обвинения от Десислава Атанасова от ГЕРБ във връзка с финансирането, което партията е получило от работещи в Nexo.
Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ също се включи в дебата: „Не му е мястото в Народното събрание да е правят разследвания. Знаете кои органи и институции имат право да разследват. Да си играем на котка и мишка, да се правим, че се случва нещо невероятно – това е пълен фарс, пореден политически цинизъм. Политически проблем тук няма, има ангажимент институциите да си свършат работата.“
„Най-големите криптоскандали са приписани на България – първо Ружа Игнатова, сега казусът Nexo. Ако с това не трябва да се занимават политиците, не знам с какво друго трябва да се занимаваме. ДПС винаги е държала от тази трибуна, че политическите партии у нас трябва да се финансират само от бюджета. Публично финансиране, за да не става така“, каза Йордан Цонев от ДПС.
Народното събрание включи в седмичната си програма второто четене на промените в Кодекса за социално осигуряване. Вносител на измененията е Мустафа Карадайъ, председател на ПГ ДПС, и група народни представители. Точката е фиксирана като първа от седмичната програма за четвъртък - 19 януари.
Депутатите не приеха предложението на "Продължаваме Промяната" в дневния ред за петъчния пленарен ден да бъдат включени промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Предложението бе гласувано с 67 гласа "за", 123 - "против", и седем - "въздържали се".
"Възраждане" предлага в преговарящата делегация с Европейската комисия за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат включени председателите на синдикалните организации КНСБ, КТ "Подкрепа" и "Защита". Това поиска Искра Михайлова в декларация от името на ПГ на "Възраждане" от трибуната на Народното събрание (НС).
Не някой друг, а председателите им, не анонимни експерти, подчерта тя. Това би била най-добрата гаранция за защита на поставените от Народното събрание цели от миналата седмица, най-малкото защото тези хора се отчитат за действията си пряко на десетки български работници и защото те в последните месеци бяха на твърда позиция за разлика от повечето политически партии, смятат от "Възраждане". "Така ще осигурим някакви шансове за успех, защото всички добре знаем, че, ако зависи от г-н Пеканов, въглишните мощности ще бъдат затворени още утре", коментира Искра Михайлова.
Депутатите приеха на първо четене промени в Кодекса на застраховането, които уреждат процеса на обработка на претенции с международен елемент по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Промените в Кодекса за застраховането, които парламентът прие на първо четене, противопоставиха депутати от различни парламентарни групи и Министерството на финансите (МФ). Текстовете засягат плащанията по системата "Зелена карта". В крайна сметка, след близо два часа спорове, законопроектът беше приет със 120 гласа "за", 44 - "против" и 10 - "въздържал се".
Освен по текстовете, имаше и спор за срока, в който депутатите да внесат писмени предложения между двете четения. Отхвърлено беше искането на председателя на икономическата комисия Мартин Димитров той да е три дни. Като контрааргумент председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова посочи, че има редица негативни становища по законопроекта и изказани от депутати притеснения.
С допълнението на Кодекса за застраховането се създава изискване за незабавно и безусловно плащане при пътни инциденти в чужбина от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи към другите национални бюра. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи заплаща по предявени искания за гаранционно плащане от други национални бюра гарантираните задължения на своите членове заедно с дължимите лихви в сроковете по вътрешните правила на Съвета на бюрата, е записано в текста.
Председателят на икономическата комисия Мартин Димитров отбеляза, че работна група, сформирана по инициатива на комисията, се е опитала да намери баланса - от една страна, да няма опасност българското бюро да бъде източено, от друга - да няма упреци към България, че бави плащанията.
Против законопроекта се обявиха основно от "БСП за България", "Възраждане" и "Български възход".
Народното събрание прие на първо четене и промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Промените бяха гласувани със 128 гласа "за", 36 "против" и 10 въздържали се. С измененията се въвеждат допълнителни мерки за борба с изпирането на пари, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), се посочва в доклада на ресорната комисията по вътрешен ред и сигурност.
В мотивите към законопроекта се посочва, че предложените промени са от съществено значение за оценката на напредъка, който България следва да докладва във връзка с Препоръките от MONEYVAL, чието неизпълнение би имало изключително негативен репутационен ефект за България и би засегнало както публичния, така и частния сектор.
Очаква се народните представители да гласуват на второ четене изменения в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Проектопрограмата включва и проекторешение за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с поемането на пълния контрол на „Международен панаир Пловдив“ АД от предприемача и почетен консул на Руската федерация в Пловдив Георги Гергов, чрез действия на централната власт и на местните власти в общините Пловдив и Варна от 2016 г. насам.
Депутатите се очаква да обсъдят законопроект за ратифициране на Споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Република България, представлявана от министъра на иновациите и растежа, и Европейския инвестиционен фонд за прилагане и управление на подкрепяните по Механизма за възстановяване и устойчивост в България капиталови операции. В проектопрограмата са и проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, внесен от Стоян Михалев („Демократична България“) и група народни представители, както и проект на решение за обявяване на Големия глад - Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид с вносители Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.
Очаква се депутатите да изслушат здравния министър д-р Асен Меджидиев. Той е поканен в Народното събрание от депутати от ГЕРБ във връзка с кризата с лекарствата у нас.
Миналата седмица министърът анонсира, че ще предложи законодателни промени, за да се справи с недостига в аптеките и складовете. В момента държавата следи наличностите на 63 лекарства и когато количествата от тях паднат под 65% от средномесечните нужди на българите износът им се спира.
В момента у нас липсват над 300 медикамента. Идеята на здравните власти е прагът от 65 да скочи на 90%, а така да се следят и наличностите от повече на брой лекарства. Очаква се Меджидиев да даде информация и за резултатите от проверките в складове и аптеки – отново заради кризата с лекарствата.