При обявяването на дадено предприятие в несъстоятелност, работниците и служителите, а не банките кредиторки, ще получават първи вземанията си. Такава промяна в Търговския закон обмислят депутати от ГЕРБ, пише "Труд".
Истински бум от жалби срещу фалирали собственици на дружества, които дължат на работниците си заплати за месеци назад, имало в приемните на народните представители от управляващата партия.
Върховната административна прокуратура (ВАП) излиза с идеята работниците да се наредят по-напред в регламентирания от Закона за задълженията и договорите ред на привилегированите вземания. Препоръката е въз основа на проверка на ВАП за периода от януари миналата година до март тази година, свързана със зачестилите случаи на неизплащането на дължимо трудово възнаграждение. Фирмите не внасяли и осигуровки на служителите си.
Още през февруари т.г. подобна идея бе лансирана от социалния министър Тотю Младенов, но пет месеца по-късно по нея нямаше никакво раздвижване. Според запознати, причината бе, че юристите в управляващата партия вдигнаха “червен картон” на подобна поправка.
“В тази ситуация работниците могат да се възползват от фонд “Гарантирани вземания” до 1 000 лева”, коментира Емил Радев от ГЕРБ, цитиран от изданието. Юристът обаче призна, че проблемът е сериозен и дискусията по него ще има. Крачка в тази посока била поправката на Радев в Граждански процесуалния кодекс, с която работниците се освобождават от авансови такси, когато завеждат изпълнителни производства срещу работодатели за неизплатени заплати.
В доклада на ВАП до социалната комисия в парламента се препоръчва още и промяна в законодателството, с която при неизплатени заплати за повече от три месеца работникът да има право да изиска обявяване на работодателя в несъстоятелност. От ГЕРБ обаче са категорични, че няма да я подкрепят. “Това ще стимулира закриването на предприятия като “убием” по-бързо и лесно собствениците им”, коментираха юристи.
Друга препоръка е неизплащането на трудови възнаграждения да се криминализира, като деянието следва да се счита за престъпление след достигане на определен размер на задължения.
В доклада на ВАП за посочения период се отчитат 24 809 проверки, съставени 7 854 административни акта, издадени са 7 669 наказателни постановления. При по-голямата част от случаите забавянето на изплащането на заплатите е от 1 до 3 месеца. В резултат на намесата на инспекторите по труда за проверявания период са били изплатени 21 215 978 лв. забавени възнаграждения. Статистиката сочи, че между 500 и 700 фирми всеки месец бавят заплатите на работниците си.