Министърът на околната среда и водите Емил Димитров направи първа копка за изграждането на Контролно-информационен пункт „Седемте Рилски езера“ в района на хижа „Рилски езера“ на територията на Национален парк „Рила“.
На събитието присъстваха и директорът на Дирекция „Национален парк Рила“ Красимир Андонов, народният представител Радослава Чеканска, Областният управител на Кюстендил Виктор Янев, кметът на Сапарева баня Калин Гелев, директорът на дирекция „Планинска спасителна служба“ (ПСС) при Български червен кръст Емил Нешев, служители от ПСС при БЧК, туристи и други. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството.
Министър Димитров посочи двете основни функции на Контролно-информационен пункт „Седемте Рилски езера“.
„Едната е информационен център, за да може туристите да се запознаят какво и къде може да видят. Втората е база на Планинска спасителна служба при БЧК за осигуряване на целогодишно дежурство от планински спасители за по-бърза и своевременна реакция при обезпечаване на пострадали туристи. Ако имаме случай за спасяване, те трябва да дойдат от Дупница или там където живеят, което им отнема около 2 часа, и едва когато пристигнат, започва спасителната операция. Тази база е признание за техните усилия“, поясни той.
Общата стойност на дейностите по изграждането на обекта е в размер на 497 381,15 лв. без ДДС, осигурени от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
Министър Димитров обяви, че се подновява проектът „Устойчиво управление на Национален парк „Рила” II-ра фаза“ за изграждане на пътеки за туристи.
„Заимствали сме от международния опит – за да не се наруши природата там, в парковете се върви само по пътека и се гледа от наблюдателни площадки. Така хората ще могат да се любуват на природните красоти без да им навредят. Неприемливо е да забраним достъпа или да оставим, както досега – всеки да си ходи, където си иска и да нанася щети. Природата трябва да остане за идните поколения. Искаме хората да могат да й се любуват, като в същото време я пазят. Компромисът е този – да направим пътеки, по които да се върви“, каза министърът.
Той допълни, че в Рила никога не е предвиждано да има асфалт и бетон и такъв няма да има, а багери и булдозери нямат място горе.
Директорът на Дирекция „Национален парк Рила“ Красимир Андонов обясни, че има разрешение за възстановяване на проекта с изграждането на пътеките.
„Пътеките съществуват, но огромният туристически поток ги е превърнал в огромни ерозирали участъци. Идеята е те да се укрепят с ширина до 1,60 м и да издържат този поток с цел възстановяване на ерозиралите площи. Материалът, от който се правят пътеките, е строшен на ситно гранит, като този камък е характерен за цяла Рила. В началото беше бял и хората останаха с погрешно впечатление, че материалът е нетипичен за района. Сега обаче след окисляването той е потъмнял и напълно се слива с околния пейзаж и скалите наоколо, които са изцяло от гранит. Идеята е единствено борбата с ерозията в района“, обясни Андонов.
Министър Димитров коментира и забраната за навлизане на джипове в Рила. „Офроуд „7-те Рилски“ езера се затваря. Ние сме Министерство на околната среда и водите, опазваме природата, а не издаваме лицензи и не узаконяваме незаконна дейност за превоз на пътници“, категоричен е министърът.
Той обясни, че пътят, по който досега са се качвали джипове да превозват туристи, е сервизен и движението на МПС по него може да бъде ограничавано и да бъде разрешавано от РИОСВ и НП „Рила“ и ще се допуска само в извънредни случаи – при пострадали лица, при пожари и горско-стопанска дейност.
Министърът показа и подписаната от него Заповед за създаване на Защитена зона BG0002129 „Рила буфер“, която е в сила от 17 март тази година, а пътят от началната станция на лифта до 17-ти стълб, където е границата на Национален парк „Рила“ под хижа „Рилски езера“, е част от новата защитена зона „Рила буфер“.
Димитров цитира т. 6.8 от документа, с който се забранява – движение на МПС извън съществуващи пътища (вкл. горски, селскостопански, ведомствени такива) в неурбанизирани територии освен при: бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на селскостопански, горскостопански, ловно-стопански, противопожарни, аварийни, спасителни и контролни дейности или по предварително съгласувани със съответната РИОСВ маршрути.