"България не трябва да бъде просто ползвател на европейски средства. Европейското членство означава активно участие при формирането на европейските политики. За да не живеем с чувството на хора от периферията от Европа, трябва да знаем какво искаме и да го отстояваме". Това е заявила вицепрезидентът Илияна Йотова пред курсистите в Националната програма "Управленски умения" на Българското училище за политика "Димитър Паница", съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Според Илияна Йотова за предлагания възстановителен план в ЕС е необходима сериозна дискусия на различни нива, с активното участие на гражданското общество.
Всяка държава трябва да изготви до есента своя национална програма и за да може България да отстоява тази програма на европейско ниво, трябва да има национален консенсус, е посочила Йотова. По думите ѝ този план е възможност за страната ни да рестартира икономиката си, като заложи на няколко ключови приоритета на развитие. За Илияна Йотова по-важен е разговорът не за големите суми, а за ефективността на средствата. Вицепрезидентът е поставила въпроса за отворената икономика на България и зависимостта ѝ от големи компании извън страната в контекста на все по-капсулиращата се европейска икономика.
Кризата с COVID-19 показа на рентген проблемите на Европа и на всяка държава - членка, които години наред оставаха скрити, е посочила вицепрезидентът. Илияна Йотова е изтъкнала дълбоките и дълготрайни последствия от кризата - не само здравни, но и политически, икономически, социални.
В изказването си Илияна Йотова е откроила основните предизвикателства пред Европа - Брекзит, приемането на многогодишния бюджет на ЕС, миграцията, климатичните промени, цифровизацията.
Илияна Йотова е прогнозирала много висока социална цена на настоящата криза и отново е настояла за наказателни процедури не само за прекомерен бюджетен дефицит, но и за нарушаване на социални права и ръст на безработицата. Според вицепрезидента е необходима специална програма за младежка заетост. За страна като България, с най-висок процент неработещи и неучещи млади хора, това е абсолютно задължително, е посочила вицепрезидентът.
Илияна Йотова е заявила, че не трябва да се допуска да бъдат използвани страховете на хората за политически цели. "Ако гражданите загубят доверието в мерките, които се предлагат, последствията могат да бъдат много тежки. Няма по-страшно от това да срутиш доверието в институциите. Като лидери трябва да управляваме кризата, а не просто да я наблюдаваме", е посочила Йотова.
Вицепрезидентът Йотова е приветствала приемането на България в ERM II - т.нар. чакалня на еврозоната, и е заявила, че никое правителство не бива да допуска нови критерии и двойни стандарти по пътя към пълноправното членство в пространството с единна валута. Лош пример в това отношение са неприемането на България в Шенген и все още съществуващият Механизъм за сътрудничество и проверка, е казала Йотова.
По темата за европейската интеграция на Западните Балкани, вицепрезидентът е изтъкнала приноса на България, която върна този въпрос в европейския дневен ред. След българското председателство на Съвета на ЕС беше изгубена инерцията, заради пандемията Берлинският процес на практика е забравен, е отбелязала Йотова. Тя е изразила съжаление, че България не се е борила за поста на еврокомисар по разширяването. Така страната ни щеше да бъде институционализираният лидер в тази част на Европа и щеше смело да поставя тези въпроси, е посочила вицепрезидентът.