Увеличението на заплатите в бюджетната сфера с 10% освен че е опит за превръщане на работата в държавната администрация в по-атрактивна, е и сигнал към работодателите да следват тази тенденция на увеличаване на доходите, тъй като кризата на пазара на труда се измерва с това, че редица образовани и добре обучени български граждани търсят по-добри възможности навън. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг в Министерски съвет, където се провежда заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се разглеждат проектите на бюджети на държавата, на ДОО и на НЗОК, предаде репортер на Novini.bg.
Тази тенденция рано или късно трябва да бъде пресечена. И макар че има откъслечна тенденция за завръщане на някои добре образовани и успешни български граждани от Запад, за да работят тук за български и чужди компании срещу добро възнаграждение, работодателите трябва да разберат, че ниската цена на труда вече не е модерна в България, заяви Горанов.
Съвършен бюджет, който да е безкритичен, не съществува. Този, който предлагаме за 2020 година, осигурява достатъчен ресурс за изпълнение на основните функции на държава, а от моите колеги министри зависи доколко тези функции ще бъдат изпълнявани, посочи Горанов.
На утрешно заседание на Министерския съвет ще разгледаме държавния бюджет, заедно с бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК, и се надявам да получа подкрепа за приемане на бюджета. Ще бъде спазен срокът, независимо от местните избори. До края на месец октомври законопроектът за държавния бюджет ще бъде входиран в Народното събрание, увери министърът на финансите.
По думите му, ако всичко се развива по плана на хората, ангажирани с процеса у нас, до 30 април догодина страната ни трябва да получи покана за чакалнята на Еврозоната.
Попитан защо не се е съобразил с искането на социалния министър за увеличение на подоходните критерии за детските добавки и как това ще се отрази на семействата, които ги получават, министър Горанов каза: "Дебатът за демографската политика не трябва да се свежда до даването на пари, защото концептуално нито едно дете не трябва да бъде раждано заради икономически стимули. В ситуация, в която заетостта е на максимално високо ниво, в която безработицата е на максимално ниско ниво, мерките, свързани с демографската политика, трябва да са прецизно фокусирани, защото предоставянето на социални помощи за отглеждане на дете без преценка за качеството на живот, който се предлага от неговото семейство, съчетано с необходимостта от мерки, свързани с даването на равен шанс на всички деца за достъп до образование, изискват много по-сериозен дебат от това просто да раздаваме едни пари на семейства, някои от които не са достатъчно добросъвестни дори да осигурят достъп на децата си до образователната система".