С тържествен водосвет на бойните знамена и знамената-светини и военен парад днес, 6 май, в столицата беше отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Водосветът беше отслужен от Мелнишкия епископ Герасим с молитвеното участие на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.
В него участваха представителни формирования на Националната гвардейска част, знаменосци с бойните знамена и знаменен взвод със знамената- светини. Хиляди жители и гости на столицата бяха дошли да наблюдават военния парад на площад „Княз Александър Първи“. Под техните аплодисменти в тържествен марш преминаха представителните блокове на въоръжените ни сили, съобщават от военното министерство.
След тях над площада прелетяха в различни формации вертолети и самолети от състава на ВВС: Ми-24 и „Кугар”, „Спартан“, „Пилатус“ и МиГ-29. Военният парад завърши с преминаването на 48 верижни и колесни машини, на въоръжение в Сухопътните войски, служба „Военна полиция“ и зенитно-ракетните военни формирования на Военновъздушните сили. За първи път през тази година на площад „Княз Александър Първи“ беше показана и ретро техника от времето на Втората световна война.
В парада участваха и Гвардейският представителен духов оркестър, Фестивалният оркестър и представителните военни духови оркестри на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили. Командващ парада беше заместник-командващият на Съвместното командване на силите генерал-майор Иван Лалов.
На тържествения ритуал на площад „Княз Александър Първи“ в София присъстваха президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министър-председателят Бойко Борисов, вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, заместник- министрите на отбраната Атанас Запрянов и Анатолий Величков, заместник-началниците на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев и вицеадмирал Емил Ефтимов, командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров, командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили - генерал-майор Михаил Попов, генерал-майор Цанко Стойков и вицеадмирал Митко Петев, висши офицери от Въоръжените сили на Република България, политици, депутати, дипломати и ветерани.
За първи път през тази година по време на военния парад в София се проведе статичен показ на въоръжение и техника на Българската армия и информационна борса, организирана от Централното военно окръжие - част от информационната кампания „Бъди войник“. Много млади хора се възползваха от възможността да разгледат бойната техника и да получат информация за условията за кандидатстване за служба в Българската армия. По традиция след военния парад министърът на отбраната Красимир Каракачанов и началникът на отбраната генерал Андрей Боцев се срещнаха с представители на военнопатриотичните съюзи и родолюбиви организации, за да ги поздравят по повод празника. По-късно на тържествена церемония в резиденция „Лозенец“ те наградиха военнослужещи и цивилни служители за проявен висок професионализъм, отговорност и доблест при изпълнение на служебните задължения.
На тържеството присъстваха президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова и вицепремиерът Марияна Николова. Официални гости бяха също заместник-министърът на отбраната на Република Северна Македония Беким Максути и директорът на Генералния щаб на Армията на Република Северна Македония генерал-майор Зоран Милески.
Денят на Храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части. Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).
През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. През 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната.
Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г., с постановление на Министерския съвет, 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.