БСП има два концентрични кръга, при абсолютно съвпадение на политическите тези, които рязко могат да разширят електоралния таван - позицията на президента Румен Радев и заявката на Елена Йончева за почти самостоятелна политическа роля. Това прогнозира политическият анализатор Росен Карадимов пред БНР.
Той допълни, че и двамата повтарят тезите на платформата на БСП: „Първото е фактът, че президентът говори и подкрепя тезите, които БСП изразява. Определено президентът има собствен електорален потенциал, който е много голям и е извън БСП. Фактът, че Елена Йончева става лице на тази кампания – самата Елена, която не е член на БСП, има собствен периферен потенциален електорат, който може да добави“.
БСП за първи път постави под съмнение модела на прехода, подчерта Карадимов. Според него това е много тежка и смела заявка, върху която трябва да се търси широк консенсус – и обществен, и политически. Той смята, че тази позиция на левицата ѝ дава шанс да изгради алтернативност на сегашното управление. Като друг фактор анализаторът посочи категоричната позиция на президента Радев. Тази позиция вече е в пълен синхрон с тезите на БСП, отбеляза Карадимов и изказа мнение, че това не е проблем. Третият фактор, който ще има значение, е сериозната заявка за почти самостоятелна политическа роля на Елена Йончева.
Времето за ревизия на Прехода мина, категоричен бе политологът Огнян Минчев и добави: „Политиците са отговорните, а Преходът свърши“. „Самостоятелна политическа роля на Елена Йончева ни отпраща не само и не толкова към корупцията, която функционира в държавата при настоящите управляващи, а ни отпраща също така и към вътрешнополитическото състезание в самата БСП. Ако Йончева излиза от позиция на самостоятелен политически лидер, то това има и много сериозни вътрешнопартийни измерения“, коментира Минчев.
Според политолога идентифицирането на президента Радев с политически проект е грешка. Той смята, че Радев трябва да обърне внимание на начина, по който трябва да говори като президент, а не да подкрепя политически проекти. „В случая с „Визия за България“ – когато разработва тези неща, тя би следвало да започне така – „Нашата отговорност за състоянието на нещата е такава, но считаме, че оттук нататък трябва да се променим ние и другите“. Хората разпознават в тези скандали политическата конюнктура. Винаги е добре да се разобличава корупцията, ако има такава, но когато тя се разобличава само по повод на политическата конюнктура, общо взето разобличителите и разобличенията олекват“, коментира още Огнян Минчев.
Политологът подчерта, че в последните 20 години индексът на страната ни за корупцията е един и същ: „Нямаме развитие на българската институционална система. Корупцията е критерий, който като пропаганден инструмент е доста предпочитан, но ние изтъркахме тази дума в българския публичен живот. Корупцията сама по себе си е индикатор за начина, по който функционират институциите и тя е оценка за това, че България е достигнала до някакво относително доста ниско ниво в своето институционално развитие и не върви напред“.