Президентът Румен Радев очевидно има желание да притежава една по-овластена длъжност, тъй като се опитва да легитимира президентството като контролна институция, каквато обаче то не е. В държави с демократична уредба и разделение на властите, именно отделните власти са натоварени с прилагането на контрола. А в тази класическа схема президентът не фигурира като контролна институция. Претенциите му за контрол над която и да е от властите са извън неговите конституционни правомощия. Това заяви в интервю за Novini.bg политологът Теодора Йовчева.
,,Румен Радев се опита да прокара линия, посредством която да контролира правителството, но пак казвам, че той няма такива функции по Конституция. Става дума за негово лично желание да ги контролира'', допълни Йовчева.
,,Атаките му трябва да бъдат четени точно в посока да представи себе си като алтернатива. В ситуация, в която БСП не може да бъде такава, президентството се явява една висока трибуна, в която Радев може да се заяви като политик. Той се стреми да заеме тази ниша, да бъде и алтернатива, и опозиция. Да не забравяме, че в едно от последните си интервюта Румен Радев потвърди положителното си отношение към БСП, заявявайки, че е готов да разглежда всяка алтернативна визия за развитието на държавата. На този етап виждаме невъзможност за еманципация както от страна на Радев, така и от страна на БСП'', каза още политологът.
,,С кандидатурата си да издигне Румен Радев за кмет на София "Воля" се опитва да възвърне загубена популярност. Все пак "Воля" е партия, която не разполага с твърд електорат и с подобни маневри търси ходове, с които да извлече политически дивиденти. Всъщност тази ситуация много ми напомня времето, когато Плевнелиев беше номиниран от страна на Радан Кънев и ДСБ, без тази номинация да е съгласувана с него. Така че според мен към това се стремят от "Воля" – трупане на популярност и медийно присъствие, използвайки по-известни лица'', коментира Теодора Йовчева.
Политическият експерт изказа мнение и за една евентуална политическа кариера на Слави Трифонов.
,,Ситуацията със Слави Трифонов ми напомня за примера с италианския комик Бепе Грило, чиято партия започна като блок, която се основаваше на неговата популярност и широката разпознаваемост. Както знаем, тази партия в момента е в състава на италианското правителство. Така че подобни паралели може да се търсят. Струва ми се, че по метода на изключването Трифонов едва ли може да се позиционира в лявото политическо пространство, в което БСП е монополист. Поради което го виждам в центъра или дясното, но преди всичко той ще ползва основно популистката реторика. Смятам, че той трябваше в серията си от предавания с участието на водещи политици да се представи като говорител на народа, който ще изисква отговорност и отчетност на властта. Вместо това той сякаш искаше да бъде припознат като следващия харизматик, който ще раздава справедливост. В този смисъл той по-скоро се оказа на губещата позиция. Беше очевидно неподготвен по темите, което считам, че отслаби един бъдещ проект на Трифонов, което обаче не означава, че не би бил успешен'', заяви Йовчева.
По отношение на Пакта за миграция на ООН политологът смята, че тази тема беше оставена на коалиционните партньори, тъй като сама по себе си тя не беше първостепенен въпрос за ГЕРБ.
,,Видяхме кой беше основният говорител по адрес на Пакта за миграция. Това беше просто една спойка за малката коалиция – начин да останат заедно по-дълго време'', завърши Теодора Йовчева.