Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева посети днес Чипровци по повод честването на 330-годишнината от избухването на Чипровското въстание. На тържествена церемония на градския площад Караянчева заяви, че Чипровското въстание от 1688 година е епопея на вековната жажда на народа ни за свобода.
Независимо от последвалите клади, то е удар, кинжал в сърцето на една империя, властвала в България векове наред. Днес честваме не исторически акт, а цяла епоха. Историята е изписала имената на тия българи. Петър Парчевич, Петър-Богдан остават с готовността си да се жертват за свободата, за християнската вяра. Споменът за тях трябва да се обяснява, да се изчисти от плевелите на забравата, призова председателят на Народното събрание.
Цвета Караянчева поздрави жителите на Чипровци с 50-годишнината от обявяването му за град и подчерта, че той може да се превърне в по-добро място, съхраняващо традициите на миналото и потребностите на настоящето. Караянчева прие проверката на строените почетни роти, между които и един отряд от местното училище.
Преди церемонията концерт изнесоха държавният ансамбъл "Пирин" - Благоевград и Гвардейският духов оркестър от София. На тържествена сесия тази сутрин общинските съветници обявиха за почетни граждани проф. Лилия Илиева, която през миналата година откри в Италия ръкописа на първата история на България, написана от духовника от Чипровци Петър-Богдан през 1667 година и Франциск Драгинов, наследник на чипровски бежанци от село Винга, Румъния. Г-н Драгинов осигурява издръжката на фолклорния ансамбъл "Българче" в своето село, както и връзките между Винга и Чипровци.
В Чипровци през седмицата годишнината от въстанието бе отбелязана с много прояви. Направена бе възстановка на сцени от въстанието, а наследници на избягали участници във въстанието от Винга изнесоха концерт с автентичен български фолклор, предаван от поколение на поколение в продължение на 330 години.
Концерти изнесоха и известни национални изпълнители и местни самодейци.
До 1688 година Чипровци е център на златодобива и златарския занаят в Османската империя и е един от най-процъфтяващите градове в българските земи. Още през 1624 година в града е създадено училище, а през 1688 избухва въстанието срещу османския поробител.