„Тези 5,4 млрд. лева са за 18 години. Ако се погледнат нещата назад в годините ще се види, че тези несъбираеми приходи постепенно намаляваха, за да стигнат през 2017 година до 270 млн. Това говори, че постоянно се подобрява работата на приходните агенции“. Това каза председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова в ефира на БНР.
Тя обясни технологията, по която се трупат тези несъбрани приходи: „Една част са в резултат и на това, че приходната агенция прави ревизия на лица, които много добре знаят, че няма да бъдат събрани приходите. Това са обикновено тези по веригата за източване на ДДС и те са точно създадени, за да източват ДДС и да не може от тях да бъде събрано, но НАП прави ревизия на тези лица, за да докаже, че там има източване на ДДС и за това не е платен данък и в крайна сметка има възможност НАП да потърси този данък от крайния ползвател на т.нар. скрит данък ДДС. Но за да се случи това чисто технологично, трябва да се направи ревизия на останалите, които още от самото начало е ясно, че няма да бъдат събрани там приходите“.
„Трябва да се има предвид, че при всички тези случаи НАП сигнализира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Отивайки обаче в прокуратурата, трябва да се разбере за каква сума е нанесена щета на бюджета и тогава прокуратурата възлага на НАП отново да направи ревизия и да каже колко са източени. Така че част от тези 5 млрд. са именно на такава база“, каза Менда Стоянова.
Според нея координацията между данъчните и МВР и прокуратурата се е засилила изключително много в последните години, а с годините се усъвършенствала и законовата разпоредба. Менда Стоянова подчерта, че всички законодателни промени с цел по-добра данъчна събираемост срещат огромен отпор.
Председателят на бюджетната комисия в парламента смята, че подмяната на софтуера за управление на продажбите и касовите апарати е стъпка към изсветляване на икономиката: „Всички ние знаем, че се укриват обороти и те се укриват именно чрез тази система за управление на софтуера, която е свързана с касовия апарат, която дава възможност една касова бележка да бъде издадена, а след това да не отиде към НАП“. Около половината от фирмите в страната ще трябва да подменят изцяло апаратите си, а фирмите, които са ги закупили през последните три години, ще трябва да обновят софтуера си.
Стоянова коментира още и задлъжнялостта на общинските болници, която според нея не би трябвало да повлияе на държавния бюджет: „Те в крайна сметка са отговорност на техния принципал. Трябва да кажа, че повечето от общините не осъществяват нито контрол, нито надзор върху дейността на болниците от гледна точка на финансите. Затова много често натрупват сериозни дългове. За мен обаче там, където болниците натрупват дългове, това преди всичко е свързано с източването на тези болници“.
Тя прогнозира, че някои болници могат да изпаднат в несъстоятелност, но това предполага стъпки за начина на подобряване на дейността.