Конференцията на либералите от Балканите прие декларация за зона свободна от национализъм и радикали

ДПС
share

Приключи двудневната конференция на балканските либерали, която се проведе в София в периода 09-11 ноември. Темата конференцията бе „Западните Балкани – неразделна част от Обединена Европа”.

Официални гости на конференцията бяха Ханс ван Баален - председател на партия „Алианс на либерали и демократите за Европа”, Грейм Уотсън-член на Европейски икономически и социален комитет, Емил Киряз – генерален секретар на Либералния интернационал, Калин Попеску-Таричано - председател на Сената на Румъния, съобщават от пресцентъра на ДПС.

В своето изложение председателят на АЛДЕ Ханс ван Баален акцентира върху това, че “Европа трябва да бъде на една скорост. Не трябва да се бърза с Федерална Европа, за да остане отворена за нови държави членки“ Сър Греъм Уотсън подчерта нуждата на Европа от нови закони, които да защитават европейските граждани. Той коментира и предстоящото председателство на Съвета на ЕС „Председателството на Съвета е ЕС не е просто win-win ситуация, а е win-win-win: Печели ЕС, Печели България, Печелят и Западните Балкани. Но само при едно условие, че нещата се случат по правилния начин“.

Сър Греъм Уотсън бе категоричен, че „Балканите и Европа имат нужда от по-добра свързаност и обединяване на човешкия ресурс и потенциал“.

В контекста на темата на коференцията Емил Киряз подчерта, че в почти всички страни от Балканите, либералите участват в правителствата и изрази безпокойство относно участието на националистите в управлението на страната. „Това, което е случва в България е много разочароващо, но и повод за сериозна тревога. Абсолютно излишно е популистко-националистически партии, които правят политика само на базата на ксенофобия и дискриминация да бъдат част от управлението. Това не носи нищо добро нито на България, нито на съседите и, нито на Европа. Това е урок за нас и ние трябва да вземем тази ситуация и да говорим на висок глас за нея, за да не продължава такова нещо и да не се повтаря някъде другаде.”

Той допълни, че „ДПС е една истински патриотична партия. Не по име, а с политиката, която води. В духа на този патриотизъм ние сме тук, за да предложим нашата помощ на ДПС и цялата Българска държава за Председателството на Съвета на ЕС и особена за срещата на върха, която предстои.”

Председателят на Сената на Румъния сподели своя опит и отбеляза, че с борбата с корупцията Румъния от демократична република се превърна в прокурорска държава, в която се погазват политически и човешки права. 2002 г. се даде сериозен тласък за разширяване на Европейския съюз, защото тогава Либералната тройка (Председател на ЕС, Председател на ЕК и Председател на ЕП) дадоха сериозен тласък на процеса.

Конференцията на Либералите от Балканите приключи с приемането на обща декларация:

Декларация от участниците на либералите партии от Балканските страни на конференция на 9-11.

Ноември 2017 г.

След последната вълна на разширяване на Европейския съюз, политиците от Държавите членки на съюза се убеждават, че без включването на страните от Западните Балкани в него мирът и стабилността в Европейски мащаб все още не са гарантирани. Тук трябва да отбележим, че лидер на тази идея са либералните партии в Европа, които на различни форуми и формати със сериозни аргументи поддържат тази идея и в крайна сметка, макар че измина определено време оттогава, лично председателят на Европейската Комисия Jean-Claude Junker заяви, че Европейският Съюз без Западните Балкани не е завършен.

Убедени сме, че настоящата конференция ще допринесе със своя компетентен дебат и разменени идеи за утвърждаването на политиката за ускорено приемане на страните от Западните Балкани с конкретен график. Когато говорим за страните от Балканите и Източна Европа за членство в Европейския Съюз би трябвало да отбележим, че те се намират на различни етапи по пътя за интегриране.

Така например Турция има статут на преговаряща страна със затворени няколко глави и временно замразяване на преговорния процес. Хърватия вече е член на ЕС. За интегрирането на страни като Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Черна Гора и Молдова е необходимо усилието от една страна на 27-те Държави членки на ЕС, така също и усилията на гореспоменатите държави да покрият критериите за приемането им в ЕС.

Излизането на Великобритания от състава на Европейския Съюз налага още повече чисто политически и прагматично процеса за приемане на тези страни от региона на Балканския полуостров да стартира възможно най-скоро. Не може на тази конференция да не изразим своето безпокойство от засилването на вълната от национализъм и шовинизъм в почти всички европейски страни. Дори през последната година и половина някои от тези крайно радикални и ксенофобски партии успяха да влязат в националните парламенти на съответните държави.

За съжаление някъде са включени и във властта. Балканският полуостров е сравнително малка територия, на която живеят различни етноси, изповядващи различни конфесии и говорят различни езици. Ето защо народите живеещи в този регион са чувствителни на тема ксенофобия и са страдали от етническите и религиозни конфликти, особено в жестоките междуетнически сблъсъци на територията на Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово и Македония. Убедени сме, че не само либералните партии, но и правителствата в тези страни сами ще работят против крайно десни радикални националистически движения на своя територия.

Ние, участниците в Конференцията, се обявяваме за Европа и Балканите – зона свободна от национализъм и радикализъм.

Водещи новини

Още новини