Изборите за президент след 10 ноември 1989 г.

За осми път в новата история на страната избираме президент на България - до балотажа достигнаха Румен Радев и Цецка Цачева.

Провеждането на президентски избори започва след 10 ноември 1989 г. Първите два пъти изборът е направен от Народното събрание, а след 1992 г. - пряко от всички имащи право на глас.

Първите избори се провеждат на 3 април. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов. Той е избран с пълно единодушие.

Вторите избори също се провеждат непряко, но този път от Великото народно събрание. Налага се гласуването да протече в шест тура, тъй като никой от кандидатите не успява да получи мнозинство от 2/3 от общия брой на 400-те народни представители.

Така на 31 юли 1990 г. от името на СДС е номиниран Желю Желев. Той получава подкрепата на БСП, а след това и на БЗНС и ДПС. Така Желев е избран за поста с необходимото мнозинство.

През 1992 г. са проведени третите президентски избори. На балотаж отиват Желю Желев и Блага Димитрова и Велко Вълканов и Румен Воденичаров. В крайна сметка Желев става президент.

Четвъртите президентски избори се провеждат през 1996 г. Отново се стига до балотаж, който е спечелен от Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Втори остават Иван Маразов и Ирина Бокова.

Следват изборите през 2001 г. На балотажа Петър Стоянов и Нели Куцкова остават втори, а победите са Георги Първанов и Ангел Марин. Те повтарят победата си и на шестите президентски избори през 2006 г. Въпреки това отново се стига до балотаж и тогава втори остават Волен Сидеров и Павел Шопов.

Седмите поред избори са спечелени от Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, а втори остават Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. На балотажа разликата между двамата е едва 160 000 гласа.

С най-голям брой гласове е избран Желю Желев през 1992 г. - почти 3 млн. души, а с най-малък Росен Плевнелиев през 2011 г. - близо 1,7 млн., изчислява Дарик. С най-голямо мнозинство на поста се качва Георги Първанов след като през 2006г. получава 75% подкрепа.

С най-малко мнозинство е Росен Плевнелиев с подкрепа от 52%.