Наложително е Висшият съдебен съвет като независим орган да разгледа темата с издаването на съдийски разрешения за използването на СРС, заяви министър-председателят Бойко Борисов на днешното правителствено заседание.
Той възложи на министъра на правосъдието Христо Иванов, който е председател на ВСС, да внесе за разглеждане в Съвета констатациите от докладите по операция „Червеи”.
В доклада от проверката, направена в МВР от Националното бюро за контрол на СРС, има осем групи констатации, които сочат огромни
проблеми, посочи министър Веселин Вучков.
По думите му, важното е „да не замитаме всичко под килима и след три дни никой да не си спомня за това, а да видим какъв е системният проблем и в бъдеще да не се допускат подобни нарушения на Закона за СРС”.
Той изрази надежда, че утрешното изслушване по темата в парламентарната комисия за контрол върху няма да се превърне в самоцелно политическо противопоставяне.
Ето пълния текст на дискусията от заседанието на Министерския съвет:
БОЙКО БОРИСОВ: Правосъдният министър и Вучков, с какво бихте запознали колегите от т. нар. дело „Червеи”, че в последствие ще ви питам и за „Кадаиф”, шегувам се.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Не съм сигурен, че трябва тук да го обсъждаме.
БОЙКО БОРИСОВ: Аз ще го разясня, като вие не искате, и ще ви поставя конкретни задачи и те повече ще бъдат към правосъдния министър.
Още преди няколко месеца започна проверка по това дело. Правосъдният министър трябва да си изясни няколко неща, които съответно с Висшия съдебен съвет да бъдат коментирани. Това касае съдийските разрешения. Ние сме свикнали като кажем „има съдийско разрешение” да го приемаме, че това е постулат, сиреч всичко е законно и вярно.
Хубавото в ситуацията сега е, че Бюрото за контрол на разузнавателните…, за СРС, както е прието граждански да се нарича, което се оглавява от Бойко Рашков, е направено от предишното правителство, предишния парламент. С една дума, може да се приемат неговите решения за абсолютно не само неутрални от наша страна, като управление, а най-малко могат да ни заподозрат във влияние, защото там по квотен принцип бяха избрани от БСП, ДПС, „Атака” и т. н. В случая, Бюрото е направило проверка и е констатирало осем нарушения. Това е публична информация.
Възлагам на министъра на правосъдието да се срещне като председател на Висшия съдебен съвет с тях и констатираните нарушения да се разгледат и в Съвета.
Освен това, те са подготвили и един бюлетин, доколкото знам, с подобни нарушения. Тъй като не е моя работа, нито наша, но твоя, като председател на Висшия съдебен съвет, и на съдиите и прокурорите, които са там, да разгледат законността на издаването на тези разрешения, а ни твърдят, че са два месеца, плюс четири, плюс четири – за триста дни. От това което министър Вучков ме е запознал към момента, това е така. При закон, твърдо разрешаващ до шест месеца.
С една дума, не да се водим от събитията и в зависимост от коментариите по медиите да отговаряме. Ако трябва… дори това са много тежки констатации – няма да ги наричам нито престъпления, нито нарушения, а констатации, според мен трябва да го свикаш Висшия съдебен съвет и тази тема да я сложите на масата. Отделно прокуратурата прави разследване.
Публичното обяснение, че нищо не се е случило… Поне за мен (като публика в случая), ако нищо не се е случило – защо два месеца, после още четири, после още четири, сиреч 300 дни, е поставен на контрол даденият сървър, а той е цялата информационна система на МВР – всички градове, всичко. Че нищо не било източено, че нищо не било подправено, това е работа на прокурорите да го докажат. Бюрото го е констатирало, обаче, в тези осем констатации.
Просто, понеже вие отговаряте на въпроси на медиите и участвате в различни предавания, трябва да сте подготвени по въпроса.
За мен изслушването на Бюрото в парламента и въобще на всички участници са много важни.
Министър Вучков и правосъдният министър да намерят – не да намерят, а задължително трябва да отидат да участват, да чуят и много бързо правосъдният министър трябва да отреагира с изслушване във Висшия съдебен съвет, където мястото е магистратите в затворен формат да си зададете тези въпроси и съответно да се обяснявате, защото това е много важно.
Може да е на пръв поглед много наивно. И обясненията звучат много наивно. Не знаем кой е и какво, когато безконтролно се пипа един сървър в една регионална дирекция, а те са обиколили много градове. Там в масивите са всички данни – дали, примерно, някой като малък се е бил някъде или каквото и да е друго. Сиреч, криминалните регистрации, които не се отразяват в съдебните регистрации – има малка разлика. Знаете, свидетелствата за съдимост след пет години показват, че си чист като сълза, но в масива на МВР, ако са те задържали, че си крал гълъби, или си обрал бостан ги пишат тези работи и с една дума, би могло да бъде манипулирано.
Не обвинявам никого, изключително държа обаче и двамата министри да са в курса на нещата.
Вучков!
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Чувствам се длъжен да кажа няколко думи, защото на фона на медийните интерпретации, без да е необходимо да влизаме в обяснителен режим с когото и да било, по-важното е тук да не замитаме всичко под килима и след три дни никой да не си спомня за това, а да видим какъв е системният проблем и в бъдеще да не се допускат подобни нарушения на Закона за СРС.
Искам изрично да подчертая, че констатациите на това Бюро бяха направени след сезиране от моя страна на 2 декември в резултат на проверки, направени във вътрешното министерство.
И аз също съм удовлетворен, че това независимо бюро, може би за първи път след едногодишното си конституиране, абсолютно независимо дадохме възможност в МВР да направи пълна проверка, включително и по това нашумяло оперативно дело, то не е наказателно, то е оперативно и е вече архивирано.
Констатациите наистина са много тежки – осем групи. Докладът ми беше представен и на мен преди три дни. Аз още на 2 декември съм сезирал и други институции, които вече предприемат някакви мерки.
Проблемите са, без да е необходимо да изнасям класифицирана информация, огромни и утре след обяд ще бъда специално изслушван с доц. Бойко Рашков на заседание на Комисията за контрол над специалните разузнавателни средства в Народното събрание. Дано да не се влиза в самоцелно политическо противопоставяне. Няма нужда от обвинения едни към други, но тази тема – СРС, трябва да се разгледа в дълбочина, да се огледа законодателството. Един закон от 97 година отговаря ли на съвременните представи за специални разузнавателни средства в този дигитален свят, в който живеем? Огромни пробойни има в законодателството и този случай го доказва. Този, който иска СРС, на какво основание пише някакви факти в мотивите си? Ето това дело ще покаже на обществеността как се пишат фалшиви мотиви.
След това, съдебното разрешение. То се ползва като параван някой да си прави след това каквото си иска. Казва се: „Да, ама има съдебно разрешение” и зад него се крие след това пълно своеволие.
Няколко пъти се прави промяна в Закона за СРС, където се задължава председателят на Окръжния съд да пише мотиви, в които да изложи своите факти - защо смята, че информацията не може да се събере по друг начин, за да се налага СРС. Тези мотиви трябва да са подробни. За съжаление, според мен практиката показва нещо друго.
Споделям ги тези свои разсъждения, защото наистина е даден достъп (това вече е публично известно) до абсолютно всички автоматизирани информационни фондове на МВР. При това е направено, как да кажа, в противоречие със Закона за СРС.
Образно казано какво се е случило.
Отворена е една врата към цялата информационна база на МВР. Тя е оставена без пазач. Ключът, който е използван, е подправен или фалшив. Това се констатира не от мен, защото има атаки, гледам в последно време медийни и към мен персонално. Аз изчаках доклада на Бюрото за контрол на СРС, който в понеделник ми беше представен и той изцяло потвърждава нашите притеснения от преди два месеца. И затова трябва да си извлечем поуки, ако трябва да променяме закона, и в същото време истината да се установи докрай какво е правено 300 дни в информационните фондове на МВР. А не това да се подменя с въпроса подслушвани ли са протестиращи?
Въпросът е, какво е правено в информационните фондове на МВР повече от разрешеното като срок по Закона за СРС и с поредица от данни за престъпления, констатирани в доклада на Бюрото за контрол на СРС, който аз бях така добър да ви го представя още в понеделник или вторник, когато ме извикахте за доклад.
БОЙКО БОРИСОВ: От казаното мисля, че подкрепяш това, че правосъдният министър трябва да бъде включен в тези изслушвания, за да може като председател на Висшия съдебен съвет по право като министър на правосъдието след това да го постави пред съответния състав да кажат какво мислят по въпроса. Ние, повтарям, не търсим скандал, а търсим това да не се повтаря и всъщност, дай, Боже, да няма нищо. Но притеснението ни от това, което съм прочел, че действително са…, не мога да кажа дори какво е правено, защото служителите, които са отивали, са оставали… Примерно отиват в Бургас, или в Шумен, или на друго място, осигурява им се достъп до сървъра, никой не ги наблюдава, никой не ги контролира какво правят, как го правят, къде го носят, как са го занесли – в архивите на делото няма констатации. С една дума, всичко това е правено, правено, правено и накрая – в архива. Примерно, ако МВР иска да ползва нещо от тази проверка, за която 300 дни са харчени пари, няма нищо. Нали така?
Иванов!
ХРИСТО ИВАНОВ: Господин премиер, ще се запознаем с изводите от доклада на Бюрото, които се отнасят до издаването на съдебните разрешения. Аз още утре ще поставя на вниманието на Висшия съдебен съвет изводите, които в това отношение могат да се направят, ще обсъдим с колегите какви мерки са необходими. Ако има основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, също ще действаме. Всякакво съдействие от наша страна ще има при планиране на законодателни изменения в тази материя.
Факт е, че през годините съдебният контрол не се оказа достатъчно сериозна гаранция за законността на прилаганите СРС-та. Факт е, че трябва да обмислим най-накрая да се въведе онази гаранция, която предполага ако не се реализира получената информация, лицето, което е било обект на СРС-та, след известно време да може да бъде осведомено. Защото опитът в световен план показва, че това е най-сигурната гаранция, че искащите СРС-та ще го правят пестеливо и само когато наистина трябва, знаейки, че ако не излезе нищо, което могат да употребяват, след това ще стане известно на лицата, които са обект.
БОЙКО БОРИСОВ: В случая, господин министър, няма лице. Нали разбирате, че всъщност в тази информация, в този сървър има много лица, но няма кое лице да информираш. Аз не знам има ли практика, Съветът може ли да покани, примерно, това Бюро да ги изслуша?
ХРИСТО ИВАНОВ: Може.
БОЙКО БОРИСОВ: Направете го. Да дойдат да ви разкажат, защото те са констатирали – дава се разрешение за помещение, но не се казва. Това помещение може да е тази зала, може да е твоят кабинет, може да е на Мишо Миков кабинетът. Съдията няма как да знае. И ако го подпише, нали си спомняте, много изказвания имаше в предишната година – незаконно подслушване не е имало. Но всичките тези форми дават възможност да се придобие такава информация без да се наруши законът. Но дали е така, го решете Висшия съдебен съвет, разчепкайте го и го вижте. Ние само можем да ви препоръчаме като абсолютно независим орган.
Благодаря.