Конституционният съд (КС) забрани свободния достъп на народните представители до документи, класифицирани от прокуратурата като следствена тайна. Така на практика депутатите няма да могат да изискват такава информация от институциите, а пък самите ведомства ще могат да отказват документи на парламента, защото сами преценяват кое е тайна и кое - не.
КС бе сезиран по казуса от главния прокурор Борис Велчев през май. Той поиска да бъде обявен за противоконституционен чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (НС). Според текста, ако парламентът поиска, държавните и общинските власти са длъжни да му предоставят всяка информация дори “ когато сведенията представляват държавна, служебна или следствена тайна”.
Велчев атакува парламентарния правилник с аргумента, че правото на народните представители да получават секретни документи е погазване на независимостта на съдебната власт. Решението на КС е взето с 6 на 5 гласа. Съдиите Емилия Друмева, Благовест Пунев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева и Румен Ненков са го подписали с особено мнение.
От решението на конституционалистите става ясно, че с текста от правилника си законодателната власт недопустимо се е намесила в правомощията на съдебната власт. “Законодателната власт не може да навлиза в разпоредителните правомощия на съдебната власт”, пише КС и допълва, че ако тайната бъде нарушена, прокурори и следователи не могат да си вършат работата. По закон депутатите имат достъп до национална класифицирана информация, без да бъдат проучвани, а по силата на поста си.