Няма да стоим АЕЦ "Белене", ако хората не го искат. Това заяви лидерът Сергей Станишев в интервю за радио К2.
Темата за това как реално се оценяват 100-те дни на правителството на Пламен Орешарски продължава да е основна в повечето медии, при това с остро полярни мнения. Въпреки че в парламента се проведе и обсъждане, лидерът на БСП отново направи преглед на свършеното и несвършеното от кабинета.Според Станишев, изминалите 100 дни на това управление и въпреки натиска върху правителството, въпреки усилията да се направи всичко възможно правителството да не работи, то работи и постигна за кратък период от време, в изострена политическа среда, конкретни резултати – и за хората, и за бизнеса, и за държавата като цяло.
Той подчерта, че вчера в парламента се е провел важен дебат за подготовката на споразумението с Европейската комисия за това как ще използваме тези милиарди, които са планирани като израз на солидарността на ЕС за България във фондовете.
„Трябваше да проведем дебат как да бъде насочен този ресурс, кои са приоритетите, да се даде задание на правителството, в диалог с браншовите организации и с неправителствените организации, да разредели тези средства, така че да има максимален ефект”, поясни Станишев.
Той припомни, че първият проект на това споразумение, което е било изпратено април от служебното правителство, е получило неласкави оценки за слабо фокусиране. „Новият документ, който беше подготвен от правителството на Орешарски, бе оценен като доста зрял и затова тези дебати трябваше да се проведат без отлагане. През октомври предстоят дебати с комисията по основните приоритети”, каза още лидерът на БСП.
Относно отправените обвинения към бившия премиер Борисов, че с бездействието си е намалил средствата от ЕС за следващия програмен период, Станишев заяви, че се е позовавал на факти.
„Правителството на Борисов през септември 2012 заяви, че България очаква от ЕС 18-19 млрд. евро. Между другото България е от малкото страни, които отидоха на тези преговори, без национален мандат, ние настоявахме и бяхме готови да подкрепим такъв. Това щеше да даде повече козове в тези преговори”, допълни той.
Лидерът на социалистите изрази мнение, че има редица въпроси, които не са били поставени. „Има страни, които първоначално не са имали допълнителни средства за развитие на техните изостанали региони, които обаче после са включени и са получили допълнителни средства”, обясни Станишев.
Той даде пример като такива с Испания, Унгария, Германия. „Защо не е изтъкнат аргументът, че, за съжаление, сме сред най-бедните страни в ЕС и имаме най-изостаналия регион, който е Северозападния?
Всички знаем, че за следващия програмен период бюджетът е по-малък и по-трудно се разпределя, но след като е така, нека се види какво е направено от правителството на Борисов, така че средствата от този период да има шанса да бъдат усвоени максимално”, каза още лидерът на БСП. Според него строежът на магистралите и пътищата е много важен, но липсва цялостен подход към тях намалява ефекта им върху икономиката. По темата с европрограмите той добави и, че за първи път ще има отделна оперативна програма за образование, иновации и тяхната реализация.
На въпрос кой е предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС, Сергей Станишев отговори, че не смята тази тема като основна в дневния ред на обществото на 14-ти септември, три месеца след номинацията и избора му.
„В онзи момент това бе преценката и на премиера Орешарски, и на г-н Местан, аз от моята позиция не бягам по никакъв начин, аз лично защитих кандидатурата на г-н Пеевски в парламента, защото смятах, че действително има желанието и качествата да свърши тази работа за държавата.
За съжаление това вече не може да бъде доказано, защото на следващия ден г-н Пеевски подаде оставка по свое желание, виждайки реакцията на обществото. Поел съм моята политическа отговорност, защото бях една от трите политически фигури, които застанаха зад тази кандидатура”, заяви Станишев.
Той допълни, че такава е била преценката към онзи момент в търсенето на кандидатура, която да свърши в кратки срокове максимална работа за държавата. Лидерът на БСП коментира и назначенията по време на управлението на ГЕРБ.
„Имаше един процес на срастване на партия ГЕРБ и държавата и употребата на държавата за партийни нужди. Сега това се преодолява, не е тайна за масовото назначаване на калинки на много места в администрацията, по единствения критерий партийна лоялност”, каза Станишев и подчерта, че назначенията, които се правят от правителството в момента са най-вече експертни и даде пример с повечето министри и зам.-министри, които нямат партийна обвързаност.
По темата за развитието на българската енергетика лидерът на БСП посочи, че през следващите месеци Министерство на икономиката и енергетиката, в диалог с представители на различни структури на бизнеса, с енергетици, трябва да подготви проект, който да бъде максимално балансиран, така че да се произвежда достатъчно ток за вътрешни нужди и да запази положението на България като страна износител на ток.
„В резултат на ограничения, които бяха изкуствено наложени от ГЕРБ през 2012, и непоносимата и правеща неконкурентен българския ток такса пренос, ние се превърнахме в транзитна страна”, припомни Станишев.
Той изрази мнение, че по проекта за АЕЦ „Белене” има няколко въпроса, по които цялото ни общество трябва да отговори. „Първо, искаме ли да бъдем ядрена държава? Защото, ако повечето българи кажат, че не искат да има атомна електроцентрала, тогава е лесно – не строим нито „Белене”, нито седми блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Във всички стратегии досега, дори и в тези на правителството на Борисов, е записано, че трябва да развиваме ядрена енергетика, да запазим този капацитет, който имаме – интелектуален, технологичен”, обясни Станишев.
Той бе категоричен, че ще е най-добре, ако може да се развиват по балансиран начин и ядрената енергетика, и българските мини да имат перспектива, което означава ТЕЦ-ове, и възобновяемите източници, но в разумен баланс, а за шистовия газ да се изяснят много неща около екологичните последствия. „Едно е да се добива шистов газ в рядко населени, полупустинни територии, друго е да добиваш газ в Добруджа – житницата на България.