В поредния си годишен доклад Института за изследване на журналистиката "Ройтерс" към университета в Оксфорд неотдавна алармира, че доверието на гражданите към медиите у нас рязко пада. Не че при тях се повишава, ама е редно да си гледаме по напред в собствената копаня, а после в чуждите.
Въпросното „изследване” не съобщава новина за хората –
публична тайна е деградирането на доверието в медиите и в частност в качествата на повечето журналисти.
Причините затова са много и различни, но по тях е редно да се произнасят анализатори /ама не онези едностранчивите и дежурните в тв студиата, които са ни втръснали до краен предел/ на този пазар, а аз тук като пристрастна и участваща в тези процеси, искам само да споделя с вас откровеното си мнение.
Мисля, че хората спряха да ни вярват, защото се опитваме да им поднасяме не цялата истина, а само дозираната през интересите на т.нар. политически и обществен „елит”. И това не е само българска, а световна тенденция.
В момента в България почти не съществува медия, която обективно да следва основното журналистическо правило - една информация да се проверява от поне три източника. Това не се прави,
следват се директивите, наложени от местни и чужди стратегически политически центрове.
Грубо се смесват жанровете информация и коментар и невежествено не се прави никаква разлика между тях. Така се отразяват събитията на фронтовете на бушуващите войни, така се пише или не за протестите на хората навсякъде по света, така и за източването на социалните системи на страните от законни и незаконни бежанци навред и т.н. и т.н.. Това не е справедливо спрямо данъкоплатците навсякъде и те първо се въоръжават с недоверие към управляващите и отразяващите ги, а после тръгват на бунтове и протести...
Днес частната телевизия бтв призова за подкрепа на своята тв водеща Мария Цънцарова, която се скара в ефир с лидера на „Възраждане” Костадин Костадинов, а и той не е единственият от опозиционния сектор, а и от партиите на статуквото, с който тази водеща си позволява непочтителен, обвинителен, прокурорски тон. Просто пристрастията много й личат, а това никак не е белег за професионализъм никъде по света. С поведението си тази водеща по-скоро отблъсква зрители, отколкото да привлича такива, а надали това е търговски изгодно за собствениците на медията. Освен, ако не държат да си коват имидж на зависима партийна медия, защитаваща интересите само на една-две политически организации.Така че би било добре да не ни занимават с публично частните си проблеми от екрана.
Като млади репортери нашите умни редактори преди ни учеха, че трябва освен да си проверяваме информациите, както вече споменах, така и
да преценяваме чии интереси е редно и правилно да отстояваме като „стражи” на обществото, за да ни вярват хората.
Така във фокуса ни попадаха винаги проблемите, които засягаха повечето, мнозинството от хора в обществото, а не случаи на единици –несретници, престъпници, психично болни, теснопартийните и котерийните интереси на този или онзи.
За съжаление, през годините тези критерии се промениха и то не към добро, както се вижда, в журналистиката навлязоха много и различни представители, а доверието на хората в медиите рязко спадна. Защото просто им писна да гледат и четат за „истината”, виждана само през кривия макарон на отражателите й.
Тук непретенциозно изброих само някои от причините за недоверието и скептицизма на хората. Можех и да си ги премълча от криворазбрана толерантност, съчувствие и състрадание, ама щеше да е лицемерно, а нямам потребност да двуличнича.
За мен е много тъжна тази действителност и искрено искам да се надявам тя да се промени!
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg