За журналистиката - с повече любов и малко тъга!

Днес българската журналистика има голям празник. Съюзът на българските журналисти организира тържествен концерт по случай 180-годишнината от зараждането на българския периодичен печат и 130-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение у нас. Събитието ще бъде отбелязано тази вечер с концерт от 18.00 ч. в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”. Празникът на тази важна за обществото и хората професия в нормални условия и времена, е под патронажа на президента на Република България Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на.

По този повод наред с радостта, защото с любов и вяра съм си избрала професията, ме налегнаха и тъжни размисли, и нескрита носталгия по времето, когато медиите си бяха наистина медии по предназначение и в тях работеха предимно умни, интелигентни, четящи хора, които с ума си и с моженето си ни респектираха, нас, започващите стажове и впоследствие работа. Тогава всяка информация се проверяваше от най-малко три източника за да бъде доказана като факт. Учеха ни, че информацията е стока и трябваше да има надеждност и цена. Днес има само твърдения и коментари на твърденията, както и всевъзможни ограничения, налагани под всякакви благовидни предлози.

Голяма част от печатните медии у нас вече не съществуват,

защото бяха умишлено и целенасочено затрити, а които останаха са със затихващи функции, изнемогвайки под ударите на безмилостния рекламен пазар.

На мястото на вестниците се пръкнаха всевъзможни „проекти”, някои от които се самоопределят като медии, но нямат много общо със същината на занаята и ролята на посредниците между властта и хората, каквито са журналистите.

В част от тези търговски брандове назначават едно към гьотере всякакви хора, някои дори неможещи да напишат и собственото си име правилно в изречение. Те масово преписват отвсякъде и работят по някакви свои, неписани правила, газейки всякакви етични и правни норми на важната ни обществена работа. Това е еднакво вредно за читателите и обидно за съвестните журналисти. Защото, както неотдавна каза в интервю пред мен големият български журналист и публицист Енчо Господинов: „Освен да информира, журналистиката трябва и да образова, да възпитава добри граждани”.

Е, кажете ми честно, някой може ли да заяви, че днес медиите – журналистите образоват и възпитават добри граждани?!

Съвестни хора има навсякъде, разбира се, има ги и в нашата гилдия. Те стават все по-тъжни и с носталгия се връщат към спомените си от онова време, когато журналистиката и медиите бяха живи, имаха смисъл и значение и никой не ги определяше като „мисирки”, „тулупи” и прочее, впрочем за някои напълно заслужени епитети.

Надеждата обаче е в свестните, които, дай бог, да опазят журналистиката ни от окончателното й затриване у нас след близо два века живот. И че може би по някое време напред ще бъде забравен онзи анекдот, който все още е валиден, казващ, че, ако Наполеон е разполагал с българските медии, никога никой е нямало да разбере за поражението му при Ватерлоо.

А днес да вдигнем чаши за това, което имаме като журналистика и медии – отражатели на действителността такава, каквато е! От СБЖ обявиха, че вече е получено видеопоздравление за празника ни и от председателката на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Доминик Пардалие. Българският съюз е колективен член на международната федерация на журналистите.

Последвайте канала на