Да /не/гласуваш на инат

Колкото повече наближават изборите, толкова повече се засилва истерията около алъш-вериша с изборните гласове и корпоративния вот. Носи се откъм партийци, които изглежда и сами не си вярват, че ще постигнат честни резултати на предстоящите избори и бягат пред вятъра. Човек отвън би рекъл, че у нас изборите се основават само и единствено на престъпни практики, а това води до естественото питане: защо са ни всичките правораздавателни институции, щом търговците на гласове са в такова изобилие и ако в страната ни се вършат толкова много престъпления безнаказано?

Последната приумица на вътрешното министерство - да държи отговорни работодателите за корпоративния вот на зависимите хора от хляба си, е меко казано странна. Не знам как смятат да контролират този процес по обещаването и изпълнението му, ама се надявам да са го обмислили добре.
Наблюдатели на гласуването ни уверяват, че купеният вот е между 50 000 и 100 000 гласа. Дума да няма, че

това си е чисто престъпление, което се прави отново и отново

на всеки следващ вот и за което се вдига шум до бога от партийците, които взаимно се обвиняват едни други, но истината е, че всички се възползват от него - дори най-гръмогласните отрицатели на порочността.
Мизата за купен глас е различна в различните градове, села и квартали. Прави впечатление, че твърденията за градовете са за по 50-100 и 150 лева, според кварталите. В провинцията и в селата обаче обещанието за гласуване вече върви по 300 лева. Ще рече човек, че колкото по-бедни и занемарени от политиците са хората, толкова

повече пари им искат за да "им гласуват"!

Имащите право на глас българи в непочистените и неактуализирани избирателни списъци, са близо 6,6 милиона души. Пак повтарям - това число е по статистически данни, а може би по стъгмистически все пак, имайки предвид неперфектното преброяване у нас и бързото топене на нацията ни от преждевременна смърт, поради болести, от ниска раждаемост, поради лоши обществени и битови условия на живот и от емиграцията на по-младите ни сънародници, която продължава с пълна пара и последните години. Въпреки, че някои нашенци се върнаха, защото и в други държави сега определено не е добре като преди, но пак има повече правила, регулращи обществения и политически живот.

Факт е ниската избирателна активност и поредно доказателство имаме през изтеклия уикенд,

през който имаше избори в няколко селища при убийствено ниска активност. Изобщо през последните години избирателите ясно показват, че за тях властта губи легитимност.

Защо ли?!

Това с

признаването на съществуващата покупко-продажба на гласове е срамна работа, най-вече за политиците и управляващите нашата държава.

Защото знаем, че рибата се вмирисва откъм главата. И също така, че у нас винаги крадецът вика държте крадеца, а всеки склонен към измами и шарлатании, вини в това другите.
Цялата настояща избирателна политическа система е силно компроментирана и хората се чудят вече кое е по-голямо престъпление спрямо тях - купуването на гласовете им или злоупотребите при броенето и отчитането на бюлетините. Приписват на един известен в историята грузинец, че е казал, че не е важно как гласуваш, а кой брои гласовете. Него го отричат, ама ползват думите му за престъпните си практики!
Аз лично предпочитам и споделям мнението на един от любимите ми писатели Марк Твен, че ако от нашето гласуване нещо зависи, сигурно щяха да ни го забранят. Също така мисля, че напоследък и гласуването и не гласуването у нас се прави на инат и това е огромен проблем, над който е добре да се мисли.

Ако изобшо някой иска и има с какво да мисли, разбира се.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

Последвайте канала на