Не понасям нахални, нагли, арогантни хора и предатели и в този смисъл безобразните свинщини в ДПС тези дни искрено ме отвращават. Страшно взе да става със заиграването с етническата карта, което някои от партийните велможи в движението се опитват да разиграват. А до скоро България се гордееше, че е съумяла в последните над три десетилетия да опази етническия мир. И не ни остава друго в тези напрегнати военни времена освен да се молим здравият разум, колкото и да е дефицитен сред политиците, да надделее.
Мисля, че това, което се случва в ДПС, съвсем ясно доказва, че
политическата партийнолистова система е в пълна кома, напълно негодна да излъчи читаво управление и да внесе мир и спокойствие в обществото ни.
Партийнолистовата система ни пробутва някакви индивиди, за които после всички вкупом се чудим кой и откъде ни ги е натрапил. Партийните ръководства, в частност председателите на партиите, носят пълна отговорност за подреждането на кандидатите в листите им. Хич да не се правят на умрели лисици, а да поемат своите отговорности за своите креатури, когато те се оказват некадърни, неморални и предизвикващи отврат у почтените хора.
Разбирам, че съществуващото статукво, довело до класирането ни на първо място по бедност сред страните от семейството на ЕС, се харесва и поддържа със зъби и нокти от представителите му. Защото то носи облаги и полза само и единствено за посочените от партийнолистовия модел.
Но също така разбирам, че повече така не може да се продължава и от нас зависи дали ще позволим тази порочност да продължи. 99 на сто е ясно, че наесен пак ще ни пращат на избори, които никой не иска. И че, ако на последния вот гласуваха само 30 на сто от имащите право на глас българи и това е абсолютно политически непредставително, то на следващите може до урните да отидат едва 20%, което ще направи политиците и нелегитимни.
Замислете се за колко от сегашните партийни представители във властта, хората биха гласували и избрали мажоритарно?
И дали за онези, които постоянно създават напрежение в обществото с нахалството и наглостта си, изобщо някой освен роднините им, а и това не е много сигурно, би гласувал?
Тези отговори може да ви подскажат истината за хрантутниците, които отглеждаме сега по натрапен, овехтял и вече напълно нерационален политически модел.
Точно като в гениалното прозрение на Александър Солженицин, направено след Втората световна война:
Ние знаем, че те лъжат.
Те си знаят, че лъжат.
Те знаят, че ние знаем, че лъжат.
Ние знаем, че те знаят, че ние знаем, че те лъжат.
И все пак те продължават да лъжат.
Ако живеем в положение на постоянен страх, можем ли да останем човеци?
Можем ли наистина?!
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg