Коментар на Пламен Каменов, известен журналист, определян от медийните анализатори като един от най-интересните представители на гилдията в най-новата ни история. Той е създател и бивш главен редактор на вестник „Нощен Труд“, съсобственик в „Медиа холдинг“ АД, която издаваше вестниците с марка „Труд“. По късно бе съсобственик и в „Интермедия“, притежаваща агенция БЛИЦ, която през 2015 г. заедно с партньора му бяха принудени доброзорлем да продадат. Коментарът му е по повод на емиграцията, провокиран след разговор с нашенец зад граница, според обясненията на самия автор.
Аз съм момче от крайния квартал "Левски"...в идиотските Малашевски гробища са баба, дядо, майка, татко, сестра, вуйчо, половината авери от махалата...
Говоря с всеки, разбирам що ми дума.
С добрия - добро, лошия - с ножа по глава!
Исках да стана футболист - не станах, нямах талант.
Исках да стана журналист, да работя с думите, да кърша езика - станах, имах талант.
Не съм мил американски чинии по китайски ресторанти, не съм карал шибани камиони, не съм гледал старци и малки деца, не съм боядисвал, копал, крал, взломявал банкомати, градинарствал...не знам още какво правят - поне в началото - нашенци в Америка.
Получавам хубава пенсия.
Децата имат апартаменти, в това число на морето.
Цяло лято сме на къщата в Симеоново.
Но всичко туй е от лукаваго...
Най-важното е, че от 1990-а насам съм свободен да правя каквото ща!
И добро, и лошо си зависят от мен.
Нямаме проблеми тук ли?
Имаме колкото щеш: корумпирани, крадливи, некадърни политици, повсеместен пад на качеството навсъде...
Но има нов момент: връщат се от странство млади, свестни българчета.
Правят фирми, имат идеи - и, въпреки властовите простаци - бутат държавицата ни напред!
И си остават тук, дОма...