Коментар на Деница Сачева, депутат от ГЕРБ-СДС, бивш министър на труда и социалната политика, народен представител в състава на 4 парламента досега от квотата на ГЕРБ. Деница Сачева е един от активните специалисти в областта на най-трудната сфера в обществения ни живот - социалната.
Сн. личен архив
20 г. след старта на т.нар. „ромска декада“ думата „интеграция“ изглежда пълна с повече намерения и общи лозунги отколкото с реални действия. За тези две десетилетия прилаганите решения се въртяха в кръг
без реално да преодолеят неравенствата и продължиха да възпроизвеждат спиралата на неграмотност в ромския етнос.
Действително, за да сработят някои мерки се нуждаят от повече кредит на време. Но се изисква управленска решителност да бъдат променени спрямо бързо променящата се действителност и нуждите на хората и пазара на труда. Винаги съм смятала, че най-устойчивият път за приобщаване на ромите към нормалния обществен живот е през системата на образованието. Именно там съм виждала най-добрите практики на местно ниво, които обаче сякаш отказваме да припознаем, да мащабираме и да направим работещи за по-големи групи. Механизмът за обхват, който стартирахме през 2018 г., е добра стъпка в посока всички деца да бъдат обхванати в детските градини и училищата. В същото време са необходими поне три политики, в които да инвестираме време, средства и усилия. Първо – гражданското образование трябва да формира в тях чувство за принадлежност към обществото и държавата ни. Едновременно с това трябва да привлечем децата към обучението чрез нови технологии.
Дори в най-бедните къщи в ромските махали, които съм посещавала, има сателитни чинии и мобилни телефони.
Все повече децата ще учат чрез преживяване и в онлайн пространството, така че придобиването на дигитални умения може да се окаже съществено за тяхното развитие и за намаляване на неравенствата в обществото. Отделно, трябва да се засили фокусът на обучение върху предприемачеството, включително чрез модела на учебно-тренировъчните фирми. Ромите са свободолюбив етнос и са доказали склонността си да поемат повече рискове. Това ги прави добри предприемачи и уменията им трябва да бъдат развивани чрез образованието. И накрая – задължително е да излезем от мантрата, че системата трябва да работи единствено с децата и не трябва да стои близо до семействата. Много от ромските родители днес имат същите образователни потребности. Ако с тях не се работи, резултатът след години ще бъде същият.
Образованието и семейството са от една и съща страна на монетата.
И пет декади да минат, ако непрекъснато чакаме някое от двете да се нагоди към сегашния модел и се спираме да прилагаме работещи решения, „интеграция“ ще продължи да бъде само намерения и лозунги. Днес – в Международния ден на ромите, трябва да си дадем ясна сметка, че повече никой няма полза от това. И днешният ден не е празник. Той е ден, в който се почита паметта на жертвите – роми от Втората световна война. Ден, в който още веднъж си струва да припомним, че омразата не е решила нито един проблем – точно обратното. И за съжаление, също както и любовта, може да е вечна. Дотогава докато ние самите не победим себе си и не я спрем.
Заглавието е на редактора