Тези дни Института за пазарна икономика потвърди тревожни данни, които се удавиха в политическия информационен поток и сякаш останаха незабелязани, а трябва да им се обърне специално внимание. Защо ли? Ами защото показват, че след 35 години наужким строеж на светъл капитализъм, у нас превес по ръст на заплати и трудови места бележи … общественият сектор.
Иначе казано, по-оскъдният частен сектор пълни хазната, от която се харчат повече пари за чиновници в институциите, където пък се разкриват повече работни места. Това, ако не е парадокс – здраве му кажи!
„В цели 224 общини през 2022 г. общественият сектор осигурява по-висока средна заплата от частния, въпреки догонването на национално ниво през последните години. Още повече, в 42 общини той създава повече от половината заетост.
Това свива конкуренцията, състоянието на пазара на труда и потенциала за растеж и частни инвестиции в много общини”,
предупреждават от неправителствената икономическа и анализаторска организация.
Всеки от нас има и индивидуални впечатления от факта, че в повечето български общини на практика единствен работодател е местната кметска структура. Това е много тъжен факт, но на сметка на това е обективната истина.
Безкрайно се натъжавам от статистиката, която сочи, че хрантутниците на общинската и държавната софра са 400 000 души в близо 6-милионна все по-оредяваща откъм население България. А да речем в 20-милионна Нидерландия чиновниците са 25 000?!
У нас брутната заплата в държавната администрация се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, като основните заплати се определят по нива и степени в зависимост от заеманата длъжност, съобразно „Класификатора на длъжностите в администрацията”.
Разходите за възнаграждения в държавната администрация се планират предварително и са гарантирани, като част от закона за бюджета на страната, а индивидуалните възнаграждения се изплащат регулярно в точно определени срокове.
Заплатите на армията от чиновници у нас варират драстично - от 780 лв. до над 3000 лева и нагоре,
като последната сума е валидна предимно за администраторите в столицата. В провинцията месечните възнаграждения, на места за нищоправене, са в най-ниския регистър. По места обаче общините постоянно увеличават заплатите на своите чиновници.
Публична тайна е засиленият апетит към общинските и държавни служби в последните години. Хората масово предпочитат да се наредят на службица на хранилката, за да имат спокойствието и безхаберието на чиновника. Превесът на обществения сектор над частният обаче според кои правила може да се нарече капитализъм и пазарна икономика?!
Ей на този простичък въпрос ще се радвам да ми отговорят живите „перестройчици” от 1989 година насам.