Коментар на Диана Дамянова, пиар анализатор, пиар на "Продължаваме промяната" … до неотдавна.
Днес ще трябва да си изям, или нарежа, или запаля дипломата.
Най-добре – докторската, защото именно самочувствието ми на човек, който познава съвременната история ми даваше основание да повтарям, че това правителство ще си изкара целия мандат.
Защото въпреки огромните си съмнения в „чистите подбуди” на ГЕРБ и още по-големите си съмнения в стратегическите способности на ППДБ,
аз бях убедена в тяхната обща мисия наречена България.
Преди 9 месеца бе направена политическа сделка, такава каквато се прави в целия цивилизован свят, когато гласовете за самостоятелно управление не стигат. А те, все повече няма да стигат.
Вярвах, че това е сделка, при която ГЕРБ /и ДПС/ постепенно и във времето отстъпват части от онази власт, която доведе до джуджета и нотариуси, до обръчи от фирми и политическа олигархия, до остър дефицит на справедливост и възмездие.
Знаех, че те няма да отстъпят цялата власт, че това ще процес, при който смяната на закони и хора ще отнеме много и мъчително време.
Знаех, че в този процес ППДБ ще губят рейтинг, поради ярките си антигерб декларации, които не изпълниха, но знаех, че си струва цената.
Защото това щеше да е бавен процес на ПРОМЯНА, процес, при който се влива нова и свежа кръв в управлението, създава се конкуренция по въпросите на почтеността и справедливостта, процес, при който печелят добрите….
Но, добрите не приеха половината власт, не приеха че това ще е дълъг и труден процес, в който самите те ще изгорят.
Поискаха всичко и получиха нищо.
Нямаха нито стратегия нито тактика за дълга и изтощителна битка с бившето статукво.
Смятаха, че ореолът им на „добри сили” им дава морално и материално основание да искат всичко и сега.
И получиха нищо, но завинаги.
Защото, за съжаление, нито скоро ще се създаде друг „демократичен прозорец”, през който да минат промените, нито занапред се очертават демократични коалиции, които да реализират написаната, макар и пълна със значителни глупости Конституция.
Не, нейните текстове ще останат на хартия, а ако някога отново в близките години се събере мнозинство, достатъчно за да продължи конституционната реформа, е напълно възможно то просто да отмени тези промени.
Получи се така, защото политиката не е импровизация и „ИСКАМ, ИСКАМ ИСКАМ” е сложна научно обоснована дейност, която не е започнала през 90-те години, когато са родени героите от промяната.
Политиката е изкуството да можеш да направиш възможното.
Знанието на историята и на истории не пречи, а помага, за да се вземат правилни решения.
И накрая, ако българският гражданин чрез своя вот реши да възпроизведе отново подобна политическа картина, надявам се уроците да са научени.
Едва ли, но се надявам.
И затова никак не бих искала да бъда в обувките на този, който ще „прави” кампанията на добрите сили… защото понякога думите не стигат, за да се формулират мислите.
И защото, който много пъти повтори лъжа, накрая става като лъжливото овчарче….
Пардон, това не се изучава в Харвард.