Коментар на Елена Кодинова, известен журналист, преводач, преподавател по агнглийски език, и блогър. Коментарът й е за това как всеки почтен, добронамерен гражданин може да стане жертва на измамници и шарлатани, под заспалия поглед на държавните репресивни институции и т.нар."журналисти".
Сн. личен архив
Защо никога, ама никога повече в живота си няма да се доверя на съдебната система. И на журнализма.
Случка в моя живот на дребна риба, без пари, без възможности да бъда обрана или рекетирана. И си знам правата, и имам контакти с медиите, и се чувствам безсмъртна.
Та! Ремонт в дома ми в Пловдив, след като се връщам от София в Пловдив.
Аз съм със самочувствие, че никой не може да ме излъже. Голяма грешка.
Сключвам договор с фирма, която трябва да ми направи външната изолация на апартамента. Всичко е на хартия, какво може да се обърка? Подписвам. Плащам предварително около 90% от цената. След това фирмата спира да ми вдига телефона няколко месеца. Накрая ги намирам. Шефчето ми вика: "Много си припряна. Ще ти направя изолацията. Някога." Аз го питам: "Кога?" Той вика: "Не мога да ти кажа." Идва при мен в апартамента ми, казва ми да си гледам работата (нямам свидетели) и си тръгва.
Аз съм бясна. Краката сами ме водят в Трето РПУ, което е кварталното ми. Обяснявам случката и подавам жалба. Полицаите ми викат: "Ми нищо не се е случило." Аз им вадя НК и им казвам по кой член това е квалифицирана измама. Те най-накрая викат: "А, да, това е измама."
Оказва се, че шефът на Трето РПУ ми е съученик. Звъня му. Викам: "Не искам специално отношение, просто се погрижи жалбата ми да не потъне." Той вика: "Ама моля ти се, нямай грижа!" Следващото, което научавам, е, че оплакването ми е прехвърлено в Първо РПУ в Кючук Париж, защото нарушителят бил от там. Да му е по-удобно.
Следват 2 години, в които аз ходя в Първо, давам показания, явявам се на очни ставки с нарушителя. Който по времето на тези очни ставки ме псува и заплашва. Накрая дознателката предава разследването в Районна прокуратура в Пловдив. С мнение за образуване на дело. Районна прокуратура ми отвръща, че няма данни за престъпление.
Аз обжалвам пред съда. Съдът ми отвръща, че няма данни за престъпление.
Аз съм бясна. Давам всички документи на моя позната журналистка. Тя ми казва: "Ах! Колко ужасно." Не прави нищо. Но веднъж ми праща решение на съда в Карлово, където по дело, подобно на моя казус, има произнасяне в полза на ищеца. И ми казва: Виж, Кодинова, в Карлово са решили положително по дело като твоето.
Та! Бях обрана. Обърнах се към полицията. Не ми обърнаха внимание. Обърнах се към прокуратурата. Не ми обърнаха внимание. Обжалвах в съда. Не ми обърнаха внимание. Оплаках се на медиите. Не ми обърнаха внимание.
Та така!
Заглавието е на редактора