На днешната дата е роден големият интелектуалец Петър Увалиев, прославил българщината далеч зад границите на своята родина, личност, с която всеки българин може да се гордее и уважава безусловно. Припомням, че той е дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик. Той е един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти. Приживе често можеше да бъде видян в компанията на Емил Кошлуков - дисидент тогава, днес генерален директор на БНТ. За него Увалиев казваше, че е комплимент в България да има толкова интелигентни млади хора.
Роден е на 12 януари 1915 г. в София, но като повечето "кореняци", той произхожда от калоферски род. Учил е в италианското училище „Алесандро Манцони“ в София от 1922 до 1928 г., след това – във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1936 г. Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. Учи европейски езици (владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици).
Сн. фейсбук
През 1942 г. заминава за Рим като Трети секретар на българската легация. След отстраняването на Бенито Мусолини от власт през 1943 г. е въдворен във Венеция, заедно с други дипломати. През октомври 1945 г. се завръща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 г. Дни преди заминаването си сключва брак с Ивайла Вълкова. Със заповед от 6 декември 1948 г. е назначен за първи секретар в посолството в Прага. Увалиев отказва назначението и на 9 декември подава молба до британските власти да остане в Англия. Молбата му е удовлетворена. В България е обявен за „невъзвращенец“ и бракът му е разтрогнат. През юли 1952 г. Софийският градски съд го осъжда задочно на 5 години лишаване от свобода и парична глоба.
През 1962 г. сключва брак със Соня Мадлен Джойс. През 1968 г. получава британско гражданство.
Петър Увалиев играе основна роля за заминаването на Георги Марков за Лондон и установяването му там през първата половина на 1970 г., както и за привличането му като редактор в БиБиСи.
През 1970 г. Увалиев се сближава с пристигналата да следва в Англия Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков. С нейно съдействие му е разрешено да се връща в България, а малко по-късно и да осинови дете – дъщеря му Мила-Георгина, която той кръщава на Живкова.
През 1994 г. е възстановено българското му гражданство. Удостоен е със „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти. Почетен доктор е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1992) и на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (1999)[5]. Първи носител на наградата „Оборище“ (1999) за принос към българската култура и национално наследство, пише в уикипедия за него.
Ето какво написа писателят Калин Тодоров:
ЛИГИТЕ НА ДЯВОЛА
Градът е замрял, липсват ми много неща, дори букинистите на площад „Славейков“. Преди ме дразнеха, но пък при тях си намирах някои неща. Там, неочаквано и за щастие, попаднах на сборник с разкази на аржентинеца Хулио Кортасар. Заедно с Габриел Гарсиа Маркес, Хорхе Луис Борхес и Хуан Рулфо, той е един от шаманите-бащи на латиноамериканския магически реализъм.
Имам особен пиетет към разказа му „Лигите на дявола“, защото с него е свързан един от звездните мигове на нашата култура. По разказа режисьорът Микеланджело Антониони прави култовия филм на 70-те години „Фотоувеличение“.
И продуцент е блестящият български интелектуалец Петър Увалиев. Литератор, критик, семиотик, театрален и кино режисьор, той е работил с Бърнард Шоу, Карло Понти, София Лорен, Дърк Богард, Марчело Мастрояни, Джералдин Чаплин.
Увалиев е приятелят, който помага на Георги Марков
да се установи в Лондон и да започне работа в Би Би Си.„Фотоувеличение“, заедно с „Професия репортер“ и „Забриски пойнт“, е един от трите „английски“ филма на Антониони. В него има парти с марихуана и безразборен секс и концерт на живо на групата „Ярбърдс“ на Джими Пейдж, затова той се превръща в една от емблемите на контракултурата. Филмът, според критиците, е почти толкова важен за разбирането на нейната емоционална отчужденост и екзистенциална самота, колкото са Джанис Джоплин, Уудсток и Анди Уорхол. Сюжетът на „Фотоувеличение“ и на разказа „Лигите на дявола“ е прост. Моден фотограф прави снимки на любовна игра в парка. При промиването на негативите и фотоувеличението на снимките става ясно, че е фиксирана сцена на убийство. Кортасар е кодирал посланието си в заглавието. В Аржентина наричат паяжините, носени от вятъра, „лиги на дявола“ и ги свързват с Лукавия. Във Франция, втората родина на автора, ги считат за „нишки на Богородицата“ и ги свързват с Божията майка. Или: нищо не е същото, всичко се обръща, от двете страни на обектива – културата и контракултурата, доброто и злото, Бога и дяволът.
Поклон пред паметта на Петър Увалиев - Рицарят на духа!