Емил Кошлуков в памет на Петър Увалиев: За добрите хора трябва да се говори. Да има памет.

На днешната дата преди 108 години в Царство България се е родил големият български интелектуалец Петър Увалиев, известен далеч извън пределите на своята родина. За Петър Увалиев (псевдоним Pierre Rouve) се знае от публичните източници, че е български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик. Той е един от най-влиятелните български интелектуалци- емигранти през втората половина на ХХ век.

Приживе в свои интервюта Петър Увалиев не веднъж говореше за познанството си с Емил Кошлуков и с нескрита радост споделяше комплиментите си за интелекта и ума на тогавашния дисидент, настоящ директор на БНТ.

Вчера Емил Кошлуков сподели свой личен спомен за големия световен интелектуалец с български произход, а преди години пак той повдигна завесата, че космополитът Петър Увалиев е автор на една от най-обичаните български песни „Бели ружи”.

На 12.01, е роден Петър Увалиев. Много рядко споделям лични истории, особено когато са замесени хора като него, по две - основателни за мен - причини:

1. Звучи ми самонадеяно - защо трябва някой друг да се интересува от моите преживявания? Защо изобщо да смятам, че са важни?

2. Има нещо снобско и демонстративно, особено когато става дума за известни хора. Сякаш се фукаш, че ги познаваш, англичаните му викат name-droppers на това, хора, които изтъкват връзки и познанства.

Сега ще си го позволя, защото вече знам, че за добрите хора трябва да се говори. Да има памет.

Незнайно защо Петър Увалиев имаше слабост към мен.

На връщане от училище, за ваканциите, понякога ми взимаше билет и хотел през Лондон (...не е нещо особено, Емил, но точно тук, на Вашия етаж, е отсядал Йонеску...), после сядахме в неговия кабинет или някое малко ресторантче. Той пушеше тежки английски цигари, пепелта падаше навсякъде, най- вече върху вратовръзката му, пиехме по чаша сухо шери, с нещо сладко и говорехме. И в тези разговори живееше една друга България ( ...това го намерих, няма да ми повярвате, на битака в Кайро, оригинален манастирски ръкопис от 18-ти век...), с присмех и самоирония разказваше живота си ( - Наистина сте работили заедно с Антониони? - О, да, по времето на моето духовно проституиране в Холивуд...),в тези разговори оживяваше и друга история ( - Не, сериозно? Вие сте написал тази стара градска песен? Та днес я знае всеки ресторантски музикант, но никога не съм чувал, че текстът е Ваш? - Е да, тогава бяхме млади студенти, нямахме пари, а Царят тъкмо беше издал указа за Националното радио и ние пишехме текстове за пет гроша и две кебапчета в кръчмата до радиото, така ни плащаха, как да се подпишеш за това?), в такива разговори минаваха часове. И ето един, заради който всъщност реших да напиша тази дълга предистория:

Не помня защо пак бях в Лондон. Той тъкмо беше излязъл от предаването си по BBC, там имаше няколко минути рубрика. Дойде при мен, не знам как заговорихме за това, но ме попита:

- Вие как си представяте Левски и Ботев?

Аз отговорих стандартно, както сме го учили в гимназията. Левски е организаторът, партийният секретар, прави комитети, пише отчети в тефтерчето, праволинеен, устремен, малко сухар и педант. Ботев е революционерът, провидецът, пее и пие, очите святкат, загива на върха величаво, силно люби и мрази и т.н. Увалиев ме погледна и каза:

- А как според Вас, Емил, Левски е описал новата българска държава? Той разказва как ще изглежда, как ще живеем в нея, обрисува я в детайли. Той я е виждал, Емил, буквално, тя е била пред очите му, иначе няма как да я пресъздаде толкова ярко. Имал е видение, също както Лутер вижда дявола седнал до него на леглото и спорят, Левски е бил истинският поет, провидецът, онзи, който вижда в бъдещето...

После допивахме шерито и той си тръгваше, с вечния си шал, а аз се качвах в хотела си и виждах Левски, ейдетикът, човекът с виденията...

Последвайте канала на