Д-р Илко Семерджиев е учредител на БЛС през 1989 г. и три мандата член на УС, два от които е зам.-председател. Бил е директор на столична поликлиника и столична болница, през 1999 г. създава НЗОК и e неин първи директор. Бил е заместник-министър на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. След политическия си мандат е учредител и в продължение на 10 години е ръководител на доброволен фонд за здравно осигуряване "ДОМ-Здраве" АД. През 2017 г. става служебен заместник министър-председател по социалните въпроси и министър на здравеопазването.
- Д-р Семерджиев, тези дни обществото се вълнува от въвеждането на електронните рецепти за определени медикаменти, според Вас това нововъведение как ще се отрази на пациентите, лекарите и фармацевтите и навреме ли се прави?
- Електронните рецепти са част от проекта НЗИС, който аз направих и финансирах по програма „Добро управление“ през март 2017 г. като вицепремиер и здравен министър в правителството на Огнян Герджиков. Този проект в неговата първа и втора фаза трябваше да бъде изпълнен до декември 2019 г., но както виждаме още не е завършен. В този смисъл дигитализацията на здравеопазването като цяло се бави, но по-лошото е, че се и изражда. Например в моя проект нямаше забрана за ползване на бялата рецепта, което по същество е отнемане на професионални права на медиците и създава проблеми на пациентите и аптекарите.
- Какво куца в лекарствената политика и защо постоянно има дефицити на едно или друго лекарство, та се налага българите да си ги набавят от съседни нам държави, при положение, че дори цените им тук са по-високи отколкото в някои други страни?
- Точно така е, преди няколко дни проф. Григор Димитров от НС на НЗОК оповести световна класация, в която България е на 8-мо място в света по разходи за лекарства на глава от населението. На първо място е САЩ с 1 228 долара,
ние сме на 8-мо място с 625 (публични и частни разходи), а по-богати страни като Гърция, Холандия, Унгария и др. са далеч зад нас. Това напълно опровергава манипулативните твърдения, че в България лекарствата изчезват заради ниските цени на регистрация
– така се внушава невярната теза, че причината е някъде другаде, а не в тежките злоупотреби с криминалния, включително и с легалния реекспорт на лекарства поради факта, че системата за наблюдение и контрол СЕСПА е с опорочена формула. В моят мандат през 2017 г. заварих около 70 липсващи лекарства и за един месец ги намалихме до под 20, чрез масирани проверки на търговци на едро и аптеки, но към проверяващите от ИАЛ (които не вършеха никаква работа по проблема) добавих служители от МЗ, НЗОК, ИАМО, включително НАП, т.е. има начини за постигане на резултат. Тогава изпълнителният директор на ИАЛ Асена Стоименова (сега Сербезова) ме набеди чрез сигнал до Върховна касационна прокуратура, че се намесвам кадрово в лекарствената политика и за 3 дни ми беше образувано наказателно дело.
- Как приключи тази съдебна сага?
- Бях оправдан в съда на три инстанции, а след това осъдих прокуратурата на три инстанции,
но „фарма-мафията“ беше спасена и продължи да печели, злоупотребявайки.
През март 2022 г. Асена Сербезова вече в качеството си на министър на здравеопазването разпорежда промяна във формулата на СЕСПА под предлог, че закона не е спазен и така отваря „магистрала“ за мащабни злоупотреби и паралелен износ, които през месец юли тази година доведоха до 392 липсващи лекарства, а сега са вече над 420 – търговският интерес е твърде голям, защото препродажбата се прави с печалба до 8 пъти над цената у нас. В доклад на ДАНС изпратен до парламентарната Комисия по здравеопазване се казва, че всъщност промените за лекарствата е трябвало да бъдат направени в закона (ЗЛПХМ), а не във формулата на СЕСПА – това действие е квалифицирано като злоупотреба с право и узаконяване на проблема, а не неговото саниране. Най-неприятното в тази ситуация е, че Асена Сербезова е била по това време министър в постоянно правителство с парламентарна подкрепа зад гърба си и е могла да промени закона, така че да се погрижи за нуждаещите се пациенти, а не за печалбите на търговците. Така състоянието на лекарствени дефицити не само не е променено, но и продължава да нараства –
реекспортират се дори лекарства, които НЗОК заплаща 100%, което е фактическа криминална дейност – кражба от здравните ни вноски и посегателство върху здравето и живота на много хора.
- Защо здравеопазването у нас от години буксува и не се развива, от което нито пациентите са удовлетворени, нито лекарите?
- Поради отказ от реформите, които направихме в периода 1997 – 2001 г. и целенасочен лобизъм в полза на частни, а не на обществените интереси. Не на последно място и поради липса на капацитет и политическа воля.
- Настоящият здравен министър Христо Хинков е човек от вашия някогашен екип, обнадежден ли сте, че той ще предприеме важни и полезни промени в областта на здравеопазването в полза на пациентите и на лекарите?
- Първоначално имах такива надежди, но виждам, че вече доста време полезни промени няма. Той не успя да изгради добър екип, огъна се и му назначиха хора, които по-скоро вредят отколкото помагат. Например само преди две седмици МЗ загуби 227 млн. лв. безвъзмездни средства по НПВУ за изграждане на протонен център за лечение на онкоболни с преимуществена насоченост за деца. Бяха загубени и инвестиционни средства за оборудване с медицинска техника на детски клиники и отделения, което е в пълно противоречие с обявеното за приоритет детско здравеопазване. Обграден е с кадрите на Асена Сербезова, които очевидно му пречат да се справи и с лекарствената политика в полза на хората, така че вече нямам особени очаквания за промяна към по-добро здравеопазване. Най-изненадващо за мен беше, че лично Хинков се отказа от реформите предложени в ЗОП от министър Асен Василев, което показва, че неговият мандат се очертава като пълна загуба на време и пропилени възможности.