Европейската комисия (ЕК) вписа продуктите „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ като Защитени наименования за произход (ЗНП) в европейския Регистър на защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ). Това стана с публикуването на: Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1531 на Комисията за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания („Българско кисело мляко / Bulgarsko kiselo mlyako“ (ЗНП)) в Официалния вестник на ЕС, брой L 186 от 25.07.2023 г. и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1571 на Комисията за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания („Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamurenosirene“ (ЗНП)) в Официалния вестник на ЕС, брой L 192 от 31.07.2023 г.
Инициативата за регистрация на двете наименования е на групата производители Сдружение „Български традиционни млечни продукти“. Заявленията за регистрация на ЗНП „Българско кисело мляко“ и ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ бяха изпратени от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) до ЕК през м. февруари 2021 г. Вписването в европейския регистър е в резултат от положените съвместни усилия и сътрудничеството между сдружението и МЗХ в целия процес по кандидатстване - изготвяне на заявленията за регистрация и придружителната документация, търсене и подбор на доказателствени материали, приложени към заявленията, както и отразяване на коментарите и препоръките на ЕК.
И двете наименования: „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ съдържат в себе си името на държавата, като първият регистриран български продукт, при който името на държавата също беше включено в наименованието му е Защитеното географско указание „Българско розово масло“. Възможността и признанието да се защити продукт, който съдържа в себе си името на държавата не се получава лесно, а само в изключителни случаи за наименования, които имат широка популярност и доказан международен авторитет.
Първото българско Защитено наименование за произход, вписано в Европейския регистър беше ЗНП „Странджански манов мед“ / „Манов мед от Странджа“. „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ продължават тази традиция и също бяха вписани като Защитени наименования за произход в Европейския регистър. Сред европейските схеми за качество, защитените наименования за произход обозначават продукти, при които е налице най-тясна причинно-следствена връзка между географския район на производство на продукта, с присъщите му природни и човешки фактори, и качеството и характеристиките на въпросния продукт.
При „Българско кисело мляко“ и при „Българско бяло саламурено сирене“очертаният географския район на производство е територията на Република България, а суровината, която се използва, е българско мляко – краве, овче, биволско, козе или смесено. Благоприятните климатични и природни условия в страната спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, които се използват при производството на тези продукти и оказват влияние на неговите специфични характеристики от най-дълбока древност.
Българското кисело мляко е емблематичен за нашата страна продукт, добил известност в цял свят със своя уникален вкус и качеството си, дължащи се на действието на симбиотичната закваска, произведена в България от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus е присъща на България и открита от световноизвестния български учен Стамен Григоров през 1905 г. в института „Пастьор“ в Париж. Специфичните природни и климатични условия в България благоприятстват развитието на тази бактерия, която е разпространена в големи количества в природата на България и спомага за получаване на „Българско кисело мляко“. Уменията за приготвяне на киселото мляко са се развивали и усъвършенствали в продължение на векове по българските земи, а традицията за подквасване на млякото в домашни условия е запазена и досега. Българското кисело мляко се характеризира със специфичен свеж, млечнокисел вкус и аромат, който се дължи на 34 вида ароматни вещества, които се получават при ферментирането на млякото под действието на симбиотичната закваска.
Защитено наименование за произход „Българско бяло саламурено сирене“ се произвежда с добавка на симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckiisubsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, както и на закваска от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei. Органолептичните качества на продукта се формират освен от приятния млечнокисел вкус от закваската и саламурата, така и от леката ненатрапчива горчивина от разпадните продукти на сложните белтъчини и от някои аминокиселини. Съвкупността от вкуса и аромата от тези компоненти формира „букета“ на сиренето.
След влизане в сила на регламентите, само производителите, които произвеждат в съответствие с одобрените продуктови спецификации и това е удостоверено от контролиращо лице – сертифицираща фирма, могат да използват регистрираните наименования, означението „защитено наименование за произход“ или абревиатурата „ЗНП“, както и специалния символ (лого) на ЕС, с който се обозначават продуктите със ЗНП. За целта следва да са преминали процедура по одобрение от МЗХ и да са вписани в регистъра на производителите на дадения продукт на уебсайта на министерството.
Регистрацията позволява на производителите да изтъкнат качеството и отличителните характеристики на своя продукт, като по този начин им осигурява конкурентно предимство на пазара. Потребителите имат допълнителна гаранция за произхода и качеството на продуктите с географски означения. Тази допълнителна гаранция повишава добавената стойност на продуктите и предполага по-добро възнаграждение за производителите съобразно техните усилия да произвеждат в съответствие с утвърдената продуктова спецификация и да поддържат високото качество на продукта си.
Продуктите със защитени географски означения са вид интелектуална собственост и поради това се ползват с особено висока степен на закрила от неправомерна употреба на наименованието, включително посредством двустранни търговски споразумения между ЕС и трети страни.