Вчера публикувахме първа част от разговора ни със Симеон Ставрев, общински съветник първи мандат в СОС от квотата на ДБ. Той е софтуерен инженер. Разказа за това как се правят номинации за общински съветници и за кмет в София. Също така, че неговата кандидатура е предложена отново за градски избраник на софиянци от няколко местни партийни организации на „Да, България”. Днес предлагаме на вашето внимание втората част от разговора ни за общинските решени и не решени проблеми в столицата.
- Г-н Ставрев, какво сочи вашата равносметка – можете ли да изброите примерно три неща, които са добри за софиянци и са постигнати с вашето съучастие за изминалия мандат на СОС?
- Първо е важно да уточним, че ние досега сме в опозиция в СОС и нашите действия са ограничени, не участвахме в управляващото мнозинство, което решава това или онова. Сравнително трудно минаваха наши предложения. Но все пак, това което успяхме да покажем е, че градът не се управлява добре. Плавно навлязохме в настоящия мандат както като общински съветници, така и нашите кметове от квотата на обединението ни „Демократична България”, направено по време на предишните местни избори. Но с времето се доказахме с желание, хъс и работа. Не говоря празни приказки, погледнете как се управляват районите, където кметовете са наши, а те са 1/3 от всичките управници на райони в Столична община.
Кметовете ни работят много добре.
С Борис Бонев се синхронизирахме и съвместно през последните 3 години смятам, че вече набрахме необходимия ни стаж и опит, с които в следващия мандат можем да извършим много промени.
Другото важно нещо, което постигнахме, е това, че успяхме да спрем изграждането на инсенератор. Затова голяма заслуга имат и гражданските организации, които заведоха дела срещу тази вредна за гражданите инициатива. Ние поискахме градски референдум, който да изясни желанието на хората да има ли такава инсталация в центъра на града, или не. Беше бавен процес, но в края на мандата успяхме и СОС взе решение да не се строи. Жалко е, че загубихме европейска субсидия, която в този мандат можеше да използва за нещо много по-смислено. Но е важно, че прекратихме едно безумие.
- А може ли да посочите кои са трите неща, които не успяхте да направите?
- Посочих вече две от тях, но ще добавя и това, че детските градини и яслите са един огромен неразрешен проблем.
Моето дете също не успя да се класира за детска ясла, а чакаме от над 1 година.
Все пак трябва да подчертая, че районните кметове на ДБ успяха да постигнат някакво задвижване в посока на решаване по този казус като осигуриха много нови сгради и допълнителни постройки към съществуващи детски заведения. В по-периферните райони имат повече възможности за строителството им. Пари в бюджета има, но терените са проблем. Докато нашите кметове, които управляват в по-централните райони, се оплакват, че общински свободни терени почти няма и те правят какви ли не ходове, за да успяват в тази област. Примерно наскоро в Лозенец пуснаха едно разширение на детска градина, което лично видях и съм възхитен от постигнатото. Тук е важно да отбележа, че нашите кметове не получават голямо съдействие и подкрепа от т.нар. "голяма община". Самите процеси пък се бавят, поради тромавите процедури по обществените поръчки.
- Каква е вашата мотивация, защо искате да станете пак общински съветник и да се занимавате с обществена дейност, която, както е знайно, у нас не е сред най-благодарните?
- Защото ме интересува нашият общ живот, а не само личният, който при мен си е напълно наред – имам си добра професия, чудесно семейство. Но не мога да гледам как града ни не е добре развит, а може още много да се направи. Амбициите ми са, ако ме изберат, да работя за преодоляване на този абсурд по пътищата, да не се избиваме в катастрофи и пътни инциденти. Запознах се в детайли с тези неща, набелязал съм си и конкретни мерки за подобряване на обстановката. В тази насока бих помагал, дори да не съм общински съветник. Също така трябва много прецизно да се съсредоточим върху „Топлофикация София”, която е огромно финансово бреме за хората и за общината. Дотук дългът на дружеството е около 1 млрд. и над 600 млн.лв. Загубите са колосални, а предприятието е от огромна стратегическа важност за всички потребители и за енергетиката ни.
Друга важна моя кауза е недовършената инфраструктура в София и общественият транспорт – там нещата не са добре структурирани, подредени и удобни за хората.
За мен лично много важна и емоционална тема, е занемаряването на достъпа и ползването на природния парк Витоша, който е един от първите в държавата и се намира в едноименната планина. Смятам, че е грехота достъпът до планината да е така ограничен, като имаме тази разкошна природна даденост в столицата и може да се стига до там само за 20 минути. Малко са европейските столици с такива дадености, които да са същевременно и така силно занемарени.