Коментар за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Представителят на Духовния лидер на Ислямска република Иран аятолах Али Хаменей в град Карадж, столица на провинция Алборз имам Мохамед-Махди Хамедани обяснява малкото валежи в страната с факта, че много жени в Иран са свалили хиджаба си, поради участие в бунтовете срещу властта.
Последните избухнаха в края на месец септември миналата година и досега не са спирали. Въпросното духовно лице, който е водач на петъчната молитва в града отбеляза, че
носенето на хиджаб трябва стриктно да се носи, за да бъде всичко наред в обществото.
Цитиран от сайта „Iran International”, имам Хамедани отстоява мнението, че след като живеят в ислямска държава, жените трябва да влизат във всякакви институции, в това число търговски центрове, аптеки и т.н. с хиджаб. Нещо повече, жени без хиджаб не трябва да бъдат обслужвани, а след отправяне на предупреждение, те трябва да бъдат арестувани.
Експерти отбелязват, че управляващите в Иран хардлайнери не за пръв път свързват природни бедствия с прилагането на ислямските ритуали. В края на миналата година имам Ахмед Аламолхода, който е тъст на настоящия президент Ебрайм Райси заяви публично, че хората трябва масово да участват в колективните молитви и да се молят за дъжд, за да се реши проблема със сушата в страната.
През 2019 г. главният прокурор Мохамед Монтазири заяви: „Съдебната система не позволява на жените да се разкриват публично, защото това причинява природни бедствия като наводнения и земетресения.”
В тази светлина през 2016 г. представителят на Духовния ръководител в град Исфахан на едноименната провинция Юсуф Табатабай Наджад декларира, че „жените които се разкриват и си правят снимки „като европейки” са причина градската река Заяндеруд да пресъхне и ако те продължават по този начин, то и изворът й ще пресъхне.”
Според запознати през последните години водният баланс на страната се влошава не само заради климатични условия. Той се дължи и на лошото управление на водоемите. Наред с преориентирането на ресурсите според политически предпочитания на властите /иредентистките области като тези, които са враждебно настроени към правителството в Техеран като например арабскоговорящия Ахуаз/ се отчита и необоснованият строеж на ненужни язовири, както и насърчаването на сеитбата на култури, които изискват твърде много вода като ориз например.