Ако България беше като верига магазини, щеше да е с доста еднообразна промоционална оферта – тук всяка седмица е „руска седмица“.
Колегите от Офнюз, доста по-наблюдателни от мен, са забелязали (както е забелязал и дипломатът Илиян Василев), че портретът на българския революционер и писател Захари Стоянов изведнъж е изчезнал от стената в президентството.
Оказва се, че портретът не е захвърлен просто нейде, а е „захвърлен“ далеч от камерите. Просто са му сменили мястото и там, където се намира в момента, няма риск да влезе в кадър по време на официалните срещи.
Защо? Кой знае?
Сега на старото ВИДНО място на Захари Стоянов стои портретът на известния с любовта си към Русия Иван Вазов.
Не е ясно кога във времето е станала подмяната, но е била след 1 юли – когато виждаме за последен път сякаш как очите на Захари Стоянов наблюдават какви ги върши президентът на официалните си срещи.
Захари Стоянов пък има една много, много известна реплика и тя е: „Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!“
Да, Захари Стоянов не е обичал руската политика, никак! Той е бил един от най-големите родолюбци и съответно – русофоби. Един от най-известните. Заедно с Георги Раковски и Стефан Стамболов.
И тримата между другото не са умрели от естествена смърт. Раковски казва: „Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство и какви мъки чакат тия, които се излъжат да влязат в нейните железни нокти“. А Стамболов: „Като разбрахме, че Русия иска да ни унищожи, да завземе земята ни, да погълне народността ни, да се намести в къщите ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се започна една страшна и непримирима дипломатическа война между нас и Русия“.
Дали е случайно „преместването“ на портрета на русофоба Захари Стоянов и подмяната му за пред камерите с русофила Вазов? Може и да е случайно.
Не знам защо си представям една сценка. Измислена, разбира се. Седи губернаторката Мутрофана и цъка разсеяно и с досада дистанционното на телевизора си, който, за съжаление, не е руски, а някакъв скапан – японски например. Току що е излязла от лимузината си, която също, за съжаление, не е руска и именно затова ѝ е развалено настроението. Както си цъка с дистанционното, стига до някаква вяла новинарска емисия и забелязва портрети на стената на местния подуправител. От нямане какво да прави, решава да убие малко време и разцъква също неруския си телефон и влиза в депресиращо неруския Google и го пита кой е тоя на стената. И като разбира…! О, Боже! О, Путин! О, Сталин! И веднага набира номер, записан под името „Льотчика на Решетников“. „Ало, Льотчик! Как тебя не срам бе, серсем!“…
И така – малко след това портретът на Захари Стоянов е видял „метлата“ на понижението. Не са го изхвърлили, просто са го изхвърлили от погледа на камерите – да не се набива много в очите на природонаселението. Да не вземе да почне да му хрумват некви глупости на това природонаселение.
Разбира се, има и по-лош сценарий. На Льотчик Зеленочорапски лично да му е хрумнала идеята и да е решил да демонстрира вярност и без да са го карали.
Междувременно, в началото на поредната „руска седмица“ у нас, бюджетната комисия в парламента НЕ одобри забраната за износ на преработени нефтопродукти от руски петрол.
Също така: възраждащата се партия на ваксинираните антиваксъри ще прави подписка срещу приемането на еврото. И понеже модерните проблеми изискват модерни решения, една идея се роди: ако сте политик и сте „ЗА“ отлагане на еврото, да ви се забрани да имате влогове в евро. Така и така банките са задължени сега да имат база данни за клиентите си – дали са политици, политически фигури или обвързани с такива. Базата е готова, само законодателната промяна ни трябва. Да се задължат банките да отказват влогове в евро на политиците, които са против еврото. Какво по-естествено от това? Защото иначе се наводнихме с ваксинирани антиваксъри, противници на еврото с влогове в евро, русофили с аудита и други такива анимационни герои, от които взе да ни писва.
Да водят „чрез пример“, а не чрез: не ме гледай какво правя, а ме слушай какво казвам, еврото е зло, ама аз ще си държа парите в евро, благодаря!
Обикновените хора, които се възхищават на споменатите по-горе „политици“, няма нужда да ги санкционират по същия начин; те сами се санкционират достатъчно добре.
И за финал на „руската ни седмица“, имаме интересна кандидатура за премиерски пост. Още един, пореден, професор ще бъде НЕполитическа кандидатура на четящите само по една книга. Този научен и книжовен феномен, така интересен сам по себе си, ще го оставим настрана. Да се съсредоточим на НЕполитическото в кандидатурата.
Идеята е, че експерт ще управлява, без да се съобразява с политическата конюнктура и партийните повели. Така…
Последната НЕполитическа кандидатура в държавата ни беше на експертите Кирил Петков и Асен Василев, които LZ презентира и се надяваше, че НЕполитически все пак ще му играят по свирката. LZ обаче беше силно разочарова. LZ = Льотчик Зеленочорапски, ако се чудите. Та LZ беше силно разочарован, когато НЕполитическите му експерти не зачетоха политиката му и политиката на неговите кремълски навигатори. И ги наказа. Обърна се срещу тях и ги свали от власт. Това застига истински откъсналите се от партийната повеля. Останалите… не са се откъсвали.
Та, толкова за НЕполитическите експерти.