Последните дни падна яко облъчване от страна на част от театралната гилдия, решила да разшири сцената си и извън театъра и снимачните площадки. Няма лошо всеки от актьорите да ни показва кой как разбира героичната си позиция днес, но, когато дозата се превиши, лекарството става отрова.
Мнозина взеха вече с основание да се питат: Абе, хъшовско ли е поведението на актьорите от Народния театър, които не желаят пиарката на институцията Велислава Кръстева да остава там, защото преди това е била на такава позиция и при Ахмед Доган, както и депутат от ДПС?
Понеже няма правно основание за нейното уволнение, някои от актьорите се заинатиха и започнаха да искат оставката на директора на НТ. Зад него обаче застанаха повечето от състава на театъра, защото той си вършел съвестно работата, увеличил им заплатите, поканил чужди, престижни режисьори, върнал в театъра дори самият Александър Морфов – талантливият режисьор , който по собствените му признания нашарил вратата на пиарката с лумпенски надписи. Честно казано, всичко това ми е твърде примитивно и ми идва вповече.
Така и не ми стана ясно, защо протестиращите актьори не атакуваха веднага назначението на директора Васил Василев,
който спечели напълно легитимно конкурса за поста си и назначи Велислава Кръстева за пиар на НТ? Това стана неотдавна по времето на последното редовно правителство и лично министърът на културата Ат. Атанасов огласи резултатите от направената проверка в театъра. Велислава, която преди години беше талантлив журналист и анализатор, никога не е крила биографията си, а и не може да го направи. Но е някак силно подозрително да бъде атакувана впоследствие. Както умно коментира един приятел: атакуват резултата, а не предпоставката.
Много лицемерно е, че едни и същи хора в публичното пространство громят Велислава, подложена на натиск и ментално насилие в НТ, а реват с кродилски сълзи за актрисата Диана Димитрова, която тези дни огласи, че преди 5 години някой я бил пребил на снимачна площадка, но по време на „боя” нямало свидетели – тя била сама с бияча си!?
И какво излиза - женският аргумент не се признава, не върви в НТ, а при Димитрова мощно се натрапва. Аз на това му викам лицемерие безкрай, за вас не знам.
Още повече, че в т.нар. "случай Димитрова" дотук разполагаме само с нейните твърде неясни и объркани излияния и има голяма вероятност в съда да се разиграе дълъг сюжет на базата на "дума срещу дума". Какво ли ще стане, ако обвиненият от нея заведе регресивен иск за нанесен му психически и словесен тормоз!? Или пък обяви, че тя се е самонаранила, поради емоционалната й нестабилност, за която се говори в гилдията?!
Също така недоумявам, къде са идеалите във всичко това?! Защото нямам никаква потребност от сцената да ми доказват буквалното, битовото и грозното, него така и така го живеем всеки ден.