Коментар на проф., д-р ик. н. Гарабед Минасян. Той е популярен учен, макроикономист, професор в Икономическия институт на БАН, бивш член на управителния съвет на БНБ.
Пак сме на опашката! Този път – по качество на университетите!
Най-добрият сръбски университет (University of Belgrade) е на 48-мо място в световното университетско ранжиране CWUR, а най-добрият български университет (СУ „Св.Св.Кирил и Методий“) е на 854-то място в същата класация за 2021-2022 г.
Благодарение на неявно изразявани и добре подплатени лобистки интереси политическата ни класа нарои множество т.нар. „университети“, както и създаде предпоставки за ударно хабилитиране. Университетите у нас се грижат за своето съществуване и материален просперитет. Ръководствата на университетите не са на равнище, което предполага преследване на върхови цели и постижения в образованието. При т.нар. демократични професионални избори на университетски ръководства надделяват посредствени кадри, които са подготвени при ниски професионални критерии и чиито интерес е в осигуряване на стандартно рутинно съществувание с възможности за паралелно осигуряване на доходи.
Единствено средство за регулация и целенасочено проспериране на висшето образование остава държавното ръководство и по-специално – степента на държавно финансиране. То трябва да бъде обвързано с качеството на образованието, чийто единствен измерител е международното съизмерване.