И без това изборите ни са в повече от една категория (две в едно), а и без това са и леко „шоуменски“ (опитвам се да страня от думата „циркаджийски“)…
Щом са в две категории, а и са… шоуменски, защо направо не дадем на публиката БАШ каквото си иска? М?
Виждам, че все повече хора с алтернативни виждания и професии се кандидатират.
Какво ще кажете да разтегнем малко формàта?
На изборите обикновено има един голям победител – в случая: „За президент е избран […]“ или „Парламентарните избори печели […]“
Но ние ще подходим креативно.
То и при Оскарите имаме категориите „най-добър филм“ и „най-добър актьор в главна роля“.
Но имаме и много други категории: за поддържаща роля, за звук, за декори, за музика, за сценарий, за най-добра анимация…
Какво ще кажете на изборите да сложим и категории за гласуване „най-добра комедия“? Битката ще е жестока.
Или пък за „анимационен герой“? Тук се сещам за поне трима ловци на кемтрейлс и борци с ваксините.
И задължителната: „За цялостен принос и цялостно творчество“.
Както изглежда, ще трябва да се включи и категория „най-добри спортни постижения“, защото е видно, че докато редиците на българския спорт губят много свои, то редиците на българската политика печелят, защото те именно там се изливат.
След разпределението на гласовете, вместо да гледаме киселяци от ЦИК
и изтормозените им служители и умрели от студ и глад преброители, може да се спретне една китна церемония в – да кажем – ендекато на културата (да се надяваме, че дотогава и последният делегат или кандидат за шеф на БФС ще се е изтъркалял оттам).
С оркестър, танцьорки, смешки, водевил, клоуни… а отделно от политическите участници може и някаква друга програма на живо…
Аз как ги виждам нещата:
За цялостно творчество: Ахмед Доган;
За най-силен дебют: Кирил Петков и Асен Василев;
За най-добра комедия: Волен Сидеров;
За най-добре адаптиран сценарий: пак Ахмед Доган;
За най-добра анимация: Осемте джуджета;
За най-силно завръщане на екран: Делян Пеевски…
И т.н. (не, не партията, просто „и така нататък“)