Теодосий Теодосиев пожела да го представя само като Учителят Тео, преподавател по физика. Всички най-добри ученици, с постижения в областта на физиката, са от неговата школа. Повече от 2/3 от световните олимпиади се печелят от български участници в тях - примерно от общо 14 златни медала на такива състезания, 10 са извоювани от умовете на негови възпитаници. Учителят Тео казва, че неговата школа, която е вече на половин век, е най-голямата му гордост. От нея са 25 абсолютни първенци на националната олимпиада по физика, а това е повече от всички останали в България, взети заедно. Международните отличия също са много. Примерно неговият ученик Иван Танев Иванов в момента е професор, който обуча други професори зад Океана. Тео казва за Иван, че е единственият там, който не е китаец, но ги обучава. В навечерието на 24 май си говорим с него за училището и защо то вече не е "сграда, в която се свещенодейства", за книгите, за духовността, за бъдещето и образованието.
Пред пиятели разказвам винаги за един такъв случай: преди време намерих изхвърлена на боклука интересна снимка на училище от 1893 година с надпис: "това е свещената сграда, в която се уча". Сега никой не би се изразил така за някое училище.
Смятам, че една от причините за съсипването на училищата е интернет анти-културата, която се изразява във визуална информация, лишаваща всички от собствено въображение.
Учителят Тео /вдясно/ на церемонията "Мъж на годината" 2014 г. с Радосвет Радев.
Четенето на книги е фитнес за ума. Информацията от нета е по-лесна, но лишава хората от въображение, вреди на мисленето и интелекта им. Този процес го наблюдавам с интерес. Примерно моите ученици, които преписват условието за дадена задача със собствените си ръце от дъската, се справят по-добре с решението й, отколкото останалите, които получават готово условие. Лесно е, когато се ползват помощни патерици, но я си представете какво ще стане без тях! Стават абсолютно безпомощни.
Затова в
последните години наблюдаваме беззъби поколения, които са интелектуално хилави.
Училищата не създават социално силни личности, които знаят и могат, а хора, които копират от интернет. Те не са свободни хора, а роби, слуги.
Смятам, че всичко това започна, поради сляпата амбиция да се копира американската образователна система, която може да си купи готови специалисти от целия свят, при това най-добрите, тъй като са богата държава. Ние обаче не можем да си позволим и няма откъде да си купим специалисти. Ето защо трябва да обучаваме децата ни така, че да знаят твърде много и да са на световно ниво. Това е единственият ни шанс.
Питаш ме каква е цената за бягането от конвенционалното учителстване?
Ако човек иска да прави нещо истинско, трябва да е готов да си плати цената. Примерно, преди време като преподавах в математическата гимназия в Казанлък, постигах най-добри резултати чрез моите ученици на международни олимпиади, ама вземах най-ниската заплата.
Ние дълго живеехме в едно социално несправедливо общество във всеки аспект. То беше
истински рай за мързеливите и некадърните.
Жалкото обаче е, че до днес живеем с тази идеология. Преди години бях на една конференция в Нидерландия и с почуда разбрах, че там няма учителски синдикат, а всички преподаватели се назначават с договори за по 1 година. Това обуславя ежегодни конкурси и винаги по-добрите остават на работа. Училищата им са много ефективни, а възпитаниците им после показват завидни резултати. Днес малка Нидерландия има БВП почти колкото Русия - държавата, която е почти като континент и има огромни природни ресурси. В Нидерландия има истинска свободна конкуренция, със солидни позиции на интелектуалния пазар.
Черешката на тортата в нашата образователна система е
т.нар.делегиран бюджет, който превръща учениците в изнудвачи,
които знаят, че носят на училището по 1200 лева годишно и никой не ги пипа, каквито и простотии да правят. Системата уж ги поощрява, но ги убива и това е истинското покушение срещу нашето бъдеще.
Големият френски мислител Жак Атали беше казал, че през 21 век най-скъпият продукт ще бъде доброто образование. Не непременно най-скъпото, но доброто образование. Ние тук обаче си я караме със социалистическата идеология и залагаме на количеството, а не на качеството.
Бъдещето е на качествените кадри, всички други са обречени.
Затова без словото, ако не научим децата си да четат по хиляди страници седмично, те ще са неконкурентни в съвременния свят. Човекът вече не може да се състезава в областта на физическия труд, там машините се справят по-добре от него. Остава му изявата в полето на умствения труд. А там ще имат шанс онези, които знаят неща и извън интернет и гугъл, до които всеки има достъп. Моят простичък съвет в навечерието на 24 май е: "Родители, натискайте децата си да четат"!
В противен случай каквото и да им купите с много пари, каквото и да направите, то усилията ви ще бъдат умножени по минус едно.
Честит празник на всички, които милеят за децата си!