Децата са най-голямото вдъхновение в живота. Общуването с тях е въобщество, което те пренася отвъд ежедневието. Емоцията е неповторима. Но за да развиват децата себе си, своето въображение и своите чувства, им е нужна малка помощ. Тази помощ започва не само с прегръдката и целувка, но и с четенето на книги от най-ранна възраст. Според някои четенето се препоръчва дори в мига, в който разбере жената, че в нея се заражда нов живот. Четенето е другата магия, необходима на децата да изградят себе си, да построят своя свят и да се научат да общуват. С добри примери. Такива каквито има в детските книжки.
На каузата детска книжка се е посветила и Ралица Димитрова. Нашата колежка от в. „Телеграф“ има две издадени книжки от Мъркозъбълите – две бели котета братчета. И тези пухкави приятели учат детето на взаимопомощ, на добрина и сърдечност.
Ето и нейното мнение за ключа към детската душа!
Рали, имаш две прекрасни момчета. От тях ли дойде вдънновението за написването на детските книжки?
Да, Симеон и Борис отправиха това предизвикателство към мен. Макар и без да ми го кажат, малкият все пак нямаше годинка, когато излезе първата книжка. Много исках да ги насърча да правят добро, да се подкрепят, да се обичат, да мечтаят... И то възможно най-рано. А книжката е прекрасен начин да го направя. И то не само за моите, за всички деца.
В твоите книжки фокусираш вниманието именно върху взаимната подкрепа на двете котета. Какви герои са необходими на децата, за да им дадем добър пример за живота?
Точно така, фокусът е върху взаимната подкрепа. Мисля, че такива герои са необходими на децата, вече разбрах също, че ги и харесват. Освен да правят добрини, да помагат, да бъдат съпричастни, да са и много сплотени. Това, че геройчетата са две, не е случайно. Липсата на ревност между тях също е важна. Всъщност има усещане за уют в преживелиците на мъркозъбълите, нищо, че се срещат и с неволи. Заедно са винаги и това не само, че ги прави щастливи, ами и им помага да се справят с трудностите.
Днес все повече говорим, че децата не четат. Напоследък популярност добива и платформата Storytel – слушането на книги. Ти си се включила в нея. Какви смяташ, че са предимствата при децата?
Аудиокнигите имат много предимства. Подходящи са за незрящи, както и за по-малки деца, които не могат да четат. Аудиокнигите са прочетени от професионалисти, които знаят как да впечатлят децата, могат да се слушат по време на път, докато родителят шофира и още много, много предимства...
И нещо много важно - ако детската книга наистина е стойностна, това веднага личи в аудиоварианта ѝ. Защото тук няма лъскави корици, има съдържание. И аудиокнигите, също като хартиените, развиват въображението. И двете са ценни. И всяка има своите предимства.
Днес е 24 май. Ти си филолог, журналист по професия. Какво смяташ, че е най-важно за запазването на българската култура?
Най-важни са действията, а не празните приказки. Да се стимулират творците, артистите. Да им се даде по-голямо поле за изява, за да достигнат до повече хора. Прекрасен конкретен пример е Националната инициатива за насърчаване на детското четене "Разказвачът на приказки". Авторите отиват при децата. Запознават ги с книгите от първо лице. Това е начинът от най-ранна възраст наистина да се влюбят в книгите. И щом това стане факт, със сигурност литературата, четенето и изобщо изкуството ще бъдат на почит в бъдеще.