Малките и отворени икономики като нашата тепърва ще страдат от създалата се външнотърговска криза, поради пандемията. Не можем да очакваме бързо излизане от тази ситуация. Колкото е по-малка и отворена икономиката, толкова излазът ще е по-дълъг и мъчителен. Големите пазари ще изплуват до 3-4 години, но това не се отнася до нас. Ние ще се мъчим години наред. Няма да бъде намалена безработицата. Това казва в коментар за novini.bg дългогодишната финансова експертка и синдикалистка от "Подкрепа" Мика Зайкова. Тя коментира още новият дизайн на мярката 60:40 и какъв може да е спасителният "план Б" за закъсалата ни икономика:
"Похвално е, че бяха олекотени предварителните изисквания за достъп до мярката 60 на 40 и беше разширен нейният обхват. Вече и транспортните фирми ще могат да кандидатстват за средства по тази мярка. Въпреки твърденията на социалната министърка г-жа Сачева, този критерий досега не беше много ефективен. Изискванията за неговото прилагане бяха много и се отнасяше за бизнеси, които бяха принудително затворени, но собствениците имаха финансови ограничения и не успяваха да изплатят 40-те процента и част от осигуровките. Много малко бяха фирмите, които успяха да се възползват от отделения 1 милиард, а са похарчении някъде в рамките на 100 милиона.
От информацията, публикувана в медиите стана ясно, че
не най-закъсалите фирми са се домогнали до ползването на възможностите по 60:40.
Това смятам, че е порочност, която държавата трябваше да контролира и прецизира. Затова, според мен, тази мярка на първия етап, бе неефективна. Много малко фирми успяха да се възползват от нея. Надявам се обаче занапред това да се преодолее, чрез удължаването на действието на този механизъм до края на годината. Тя ще има вече разширен обхват. А в определени сектори, които хептен я закършиха по време на коронакризата, тя може да се превърне в 80:20, 90:10, дори и до 100:0.
В други държави това мерило ефективно проработи, защото и бизнесите и домакинствата там получиха директна помощ от държавите си. У нас управляващите решиха да запазят фискалният резерв.
Не бяха подпомогнати нито хората, нито фирмите в първия етап на кризата.
Така се стигна до увеличаване на армията на неработещите до близо 300 000 души, а преди това бяхме една от страните с най-ниска безработица. Според мен броят на хората, които ще остават без работа, ще продължи да расте.
Имаме ръст на заразените, нови огнища, много страни затварят границите си и ограничават търговията си и всичко това е твърде опасно. Затова не бива да гледаме само повръхностно на безработицата. Тя има и структурен проблем. Онези, които се върнаха у нас от чужбина, трудно ще си намират работа занапред, защото там също имат проблеми със заетостта и предпочитат да наемат свои поданици, вместо емигриращи безработни от Изтока.
В чужбина вече дават възможност да се върнат само хора с високо образование.
Ние ще страдаме за такива специалисти, те ни трябват, но вероятно ще предпочетат да работят навън. Длъжна съм да предупредя, че ЕС няма да ни изсипе накуп милиарди левове. Ще трябва да разработим ефективни проекти, които не да съживяват умрели бизнеси, а да са насочени към нови технологични и цифрозирани заетости. Трябва да преобразуваме нашата икономика, за да получим пари от съюза. Ние какво изнасяме? Суровини и резервни части за автомобилните заводи навън, където тези пазари зациклиха. Нито САЩ, нито Китай ще ни помогнат, защото те спасяват собствените си икономики и пазари. Малките и отворени икономики като нашата тепърва ще страдат от създалата се външнотърговска криза, поради пандемията. Не можем да очакваме бързо излизане от тази ситуация. Колкото е по-малка и отворена икономиката, толкова излазът от дъното ще е по-дълъг и мъчителен. Големите пазари ще изплуват до 3-4 години, но това не се отнася до нас.
Ние ще се мъчим години наред. Няма да бъде намалена безработицата.
Няма да можем да усвоим всичките пари, които ни се предлагат като заеми и грантове, защото ни липса капацитетност. Повечето от нашите образовани и умни деца са навън. Затова се стига до "план Б" - резервът в тази ситуация са образованите пенсионери. Почти няма здрав и образован пенсионер, който ежедневно да не попълва капацитета на своите знания, защото е възпитан да бъде на ниво. 56% от пенсионерите у нас работят, но не това, за което са учили, а всичко друго, каквото благоволят да им дадат. Това е неправилен подход - трябва да се използват знанията на тези хора, защото те са истински резерв - много са и могат да подкрепят младите и умните хора в разработването на интересни проекти, с които да можем максимално да използваме евросредствата.