Лидия Шулева пред novini.bg: Не намирам логика в създадената ситуация на пазара на труда у нас

Лидия Шулева е консултант, бизнес треньор в консултантската фирма "Бизнес интелект". Тя е едно от уважаваните лица от партията Национално движение за стабилност и възход (НДСВ), беше вицепремиер на България между 2001 и 2005 г., министър на труда и социалната политика между 24 юли 2001 и 17 юли 2003 г. и министър на икономиката между 17 юли 2003 и 23 февруари 2005 г. Говорим с нея за безработните, които се умножиха в пъти от началото на карантината за коронавируса. Общият брой на хората, останали без препитание дотук са близо 200 000 души.

"Шокът и стресът за хората, които до вчера са били на работа, а днес вече са я загубили, са огромни. Това породи и друг голям проблем - струпването на десетки хора пред Бюрата по труда, чакащи реда си да се регистрират. 

Доколко адекватни са мерките, които правителството предложи, а парламентът прие.

За мен лично мярката 60/40 и в първият, и във вторият й вариант, е изключително неудачна, а и тя е основната причина за всички тези опашки пред бюрата по труда. Както и за цялата шокова ситуация, в която изпаднаха хората и бизнеса.
В крайна сметка тази мярка се оказва категорично неприложима за бизнесите, които бяха принудени, заради извънредното положение, с решение на парламента да затворят своите фирми - в туризма, ресторантьорството, услугите, спортните салони и др.., плюс всички културни институти. Те директно бяха засегнати от решението за извънредно положение.
На всички тези хора им се дава една мярка, която е абсолютно неприложима за тази ситуация.

Красимир Дачев пред novini.bg: Предприемачи, които чакат за всичко на държавата, защо не станат чиновници

Какво трябваше да бъде направено?

На останалите без препитание хора, трябваше да им се предложи директно 60% обезщетение, тъй като те не са на работа. Трябваше да им се даде обезщетение, каквото биха получавали през Бюрата по труда, което осреднено е около 60 на сто от брутната им заплата. Без да се плащат допълнителни осигуровки, както всъщност не се плаща на никого, когато се регистрира в бюрата по труда. Ако беше направено това за всички, които са принудително затворени, заради извънредното положение, то нямаше да има струпвания на хора пред бюрата. Защото за 1-2 месеца те щяха да се водят на работата си и да получават това обезщетение от държавата.

АИКБ предлага НСТС да обсъди допълнителни мерки за смекчаване на последиците от извънредното положение

В момента какво се получи?

Предлагат една мярка 60/40, която 60% от брутното възнаграждение и осигуровките върху него, се вземат от държавата, а останалите 40 на сто от заплатите и осигуровките се поемат от работодателя. При един затворен бизнес, когато нямаш никакви приходи, а имаш постоянни разходи, няма как някой да намери тези пари и да ги плати. При което започват съкращения и отиване на борсата, както и създаване на огромен натиск върху бюрата. Създадена бе и опасност за самите хора, не е ясно на опашките кой кого заразява и изнервя. Много предприятия, които затвориха се налага да започнат едни дълги процедури на масови съкращения, изплащане на отпуски, на обезщетени и т.н. - всичко това струва пари, които работодателите няма откъде да вземат. В крайна сметка всички тези хора се регистрират на борсата, остават с едни вземания, които не се знае кога и как работодателите принудително ще трябва да изплатят, без да има такава необходимост, защото може би след 1 или два месеца могат да заработят отново.

Мика Зайкова пред novini.bg: Депутатите спешно да ремонтират Закона за банките

Всичко това доведе до излишна допълнителна криза както за бизнеса, така и за хората.

Бих я определила дори като безсмислена, тъй като разхода за държавата е един и същ, защото тези 60% са същите, за които аз говоря. Не е съществена идеята всеки да получи по една пълна заплата. Защото всеки разбира, че когато не си на работа, а фирмата ти е затворена, няма как да получаваш цялата си заплата, докато си стоиш вкъщи. Така че хората нормално биха приели да получат 60 на сто и да се водят на работа, тъй като останалите 40% бизнесът няма откъде да ги вземе, ще има 60 процента и ще отидат на борсата. Всичките тези главоболия на хората, и на служителите ще създадат допълнителни стресове и на работодателите, които ще дължат компенсации за съкращения. И вместо веднага след кризата те да назначат хората, ще се чудят как да се оправят със задълженията, които са им се натрупали, поради съкращения. Единствените, които могат да се възползват от мярката 60/40 са онези бизнеси, които продължават да работят и в момента и генерират някакви приходи, но имат спад от да речем 20%, спрямо предходната година. Тази мярка евентуално би им помогнала, ако им се поемат 60% от разходите за хората, които работят. Говорим за работещ бизнес, а не за онези, които са затворили. За тях мярката е чисто безумие. 

Създадената ситуация от държавата на пазара на труда у нас сега, няма логично обяснение за мен.

Много бизнес организации излязоха със становище, че не искат повече пари, а същите средства, но организацията и начина на получаването им да е по-организиран и смислен, а не както е сега.
Регистрираните безработни са много, шокът за тези хора е огромен. Но да не забравяме, че България е имала и много по-тежки периоди. Ако сега говорим общо за близо 200 000 безработни, които може да достигнат и до 300 000 при най-лош сценарий, то през 2001 година регистрираните безработни бяха 780 000 и процентът на безработицата бе 19,7%. И въпреки всичко държавата се справи с тази ситуация. Бизнесът тогава не беше като сегашният, но все пак овладяхме кризата, нещата тръгнаха в добра посока. Излишно е да драматизираме. Смятам, че държавата  сама причини настоящата ситуация както на хората, така и на бизнеса и на държавната администрация."

Последвайте канала на