Не ми е приятно да ви го кажа, но социалистите пак се загледаха в икономиката. Имат нещо недовършено май…
Ако социалистите (било национал-такива, било съветски-такива) са научили нещо през ХХ век, то е, че за да увлечеш масата, трябва да обещаваш на едро (пък дори да са небивалици); и да им говориш за социални несправедливости, като им сочиш врагове. И гледай враговете им да са такива, на които завиждат, защото омразата е най-силното гориво.
Румен Радев заговори за прогресивен данък, който да смени плоския.
Представете си мисловния процес на… нека го наречем Електорална единица #3**1712, когато някой социал-популист каже:
- Как така един човек с нисък доход и един човек с висок доход трябва да плащат еднакво! Та това е несправедливо!
Мисловният процес на г-н/г-жа Електорална единица #3**1712 се насочва в посока: „Значи аз, с моите 500 лв. заплата и оня с неговите два бона, плащаме едни и същи пари, а? И Радев предлага по-справедливо това да не е така вече, а!“
Не само ще иска да гласува за него, ами на Електоралната единица ще ѝ се прииска и да го разцелува. Каквото и да каже оттук насетне, Електорална единица #3**1712 ще вярва.
Друг е въпросът, разбира се, че 10% от 500 лв. = 50 лв.; а 10% от 2000 лв. = 200 лв., което значи, че… не говорим за „едни и същи пари“ все пак, а!
Ето още една „подробност“: с различните пари (200 лв. vs. 50 лв.), които плащат, двамата реално получават едни и същи услуги от държавата. Никой не би трябвало да яде едно и също кебапче в едно и също заведение, на съседната маса, за 4 пъти по-голяма цена. Нали?
Но и това не е достатъчно, трябва още!
И още тук става ясно, че не говорим за икономика, а за политика. Правим се на интересни, с други думи.
Социалистите искат да създават усещане за социална справедливост. Интересно е, че (отново) те нямат реална програма за това как да направят бедните по-малко бедни, но имат програма за това как да направят средната класа по-бедна. Но това пък е чудесно и идва точно на място за една нация, която има поговорка: „Я не сакам аз да съм добре…“
Не ме разбирайте погрешно – аз не съм против прогресивния данък изцяло и завинаги, напротив – намирам го за чудесен в САЩ, например. Там функцията на социална отговорност на богатите чудесно може да бъде имплементирана в обществото. Но в България ще има обратен ефект. Сега… нали не е нужно да си обясняваме, че има разлика между САЩ и България, между манталитет, бизнес среда, управление, контрол на приходи, контрол на събираемост на данъци… разлика между една държава, която създава инвеститори (САЩ) и една държава, която чака инвеститори (България), една държава с развита лидерска икономика и България, която още се лута по пътя на икономическо нещо като развитие.
Още преди няколко години икономистът на БСП Румен Гечев (адвокатстващ именно въвеждането на прогресивния данък) си призна публично, че има риск това да доведе до укриване на доходи.
Всеки, запознат с реалността, знае, че това не е „евентуален риск“, а конкретен план, по който ще се развият нещата.
Прогресивният данък ще направи няколко неща: ще изгони много инвеститори, които и без това все по-трудно ще си намираме, имайки предвид кризата, която ще последва COVID-19 истерията; освен това ще ни върне години назад в събираемостта, в криенето да доходи, плащането на черно, под масата и т.н.
Фантазия: ако има прогресивен данък, ще има повече приходи в хазната и повече справедливост.
Реалност: ако има прогресивен данък, ще има по-малко инвеститори и повече скрити данъци и икономика в сиво-черния сектор.
Според мен, на социалистите не им пука чак толкова за данъка, защото знаят, че промяна няма да има… (а и имай предвид, че повечето от БСП са крупни бизнесмени и милионери), но особено много им пука за имиджа.
Популистите (разчитайки на това, че много, много ти се иска така да стане) ти казват, че ако те ухапе радиоактивен паяк, може да придобиеш суперсили и да станеш като Спайдърмен. Реалността, от друга страна, ти казва, че ако това се случи, най-вероятно ще придобиеш неприятен обрив и възпаление. Целта на популистите е да те спечелят на тяхна страна, за да ги харесваш и следваш.
Реалността пък няма цел, тя просто е, каквато е и не ѝ пука дали я харесваш или не.
Единственото общо между популистите и реалността е, че и на двете не им пука за тебе,
но популистите искат да вярваш в обратното.
Социалистите/популистите разсъждават като типичен нашенски търговец на пазара (тоест в някакви си „идеални варианти“): „Ще изкарам ябълки за по 10 лв./килограма и за нула време ще съм на печалба. Реалистите знаят, че вместо да продадат 1 килограм за 10 лв. е по-добре да продадат 10 килограма за по 1 лв.
На края на деня реалистите имат 9-10 лв. от продадените евтини ябълки, а популистите имат нула лева и сума ти гниещи ябълки, които никой не иска. Плановете „на хартия“ и „в главата ти“ са едни, но, (особено) когато звучат прекалено добре, за да са реални, се случват накрая други.
Ето, аз например се самозаблуждавам и „в главата си“ виждам как някой социалист от ниновите хора, като представител на топлата българо-руска дружба, чийто глас се чува в Москва, ще вземе да каже нещо, да защити България, която руснаците се опитват да изтрият от историята със създаването на Кирилицата – първо се опитват да припишат Кирилицата (а не глаголицата) на Кирил и Методий, второ: изцяло не споменават България и приноса на Климент и Преславската книжовна школа, основана от Борис I. То не беше Путин, който каза, че идвала от „македонските земи“, то не беше руският патриарх Кирил (бившият офицер от КГБ Гундяев), който пък поздрави „…със спомена за светите равноапостоли Кирил и Методий, словенски учители“; то не беше и Руският културно-информационен център в София, който нарече Кирил и Методий руски просветители.
Ето, аз си живеех в самозаблудата, че някой горд русколюбящ социалист, като един посланик на българо-руските взаимоотношения, ще каже нещо, но не би! Та това е разликата между: да очакваш нещо да се случи; и то наистина да се случи.
***
Че това няма да се случи, то е ясно – тази каскада с прогресивния данък няма да се случи, поне не сега, докато не сме готови. Но има една друга опасност, която не е малка: мултиплицирането на популизма, който се вижда все по-привлекателен за некадърниците, защото изглежда красиво, не коства нищо, а все пак увлича хората, защото е изкуствено красив. Хората, облечени във власт са малко или много пример за мнозина и те ги имитират. В САЩ Тръмп наричаше расистки групировки „Прекрасни хора“, даваше рамо на крайно-десни медии, расистите в Америка се пробудиха и добиха кураж. У нас популизмът става все по-популярен, Нинова си прави ПР от гробищата, вече няма граница – и небето не е лимит.
Когато социалистите са в опозиция, те обещават и предлагат. На едро. На широко. Защото нищо не зависи от тях. Могат да ти предложат и разходка до Марс. Когато дойдат на власт и зачакаме да изпълнят обещанията, все нещо им пречи. И когато са в опозиция, вечно се държат като новосъздадена партия: „Ние ако дойдем…“; „Ние като дойдем…“ Чакайте малко, вие вече бяхте – много пъти за по много време. Орешарски, Тройна коалиция, Виденова зима, Луканова зима, преди това 45 години окупация, след това 30 години ченгета/бизнесмени.
Имам и още едно особено предчувствие: както казахме, социалистите, БСПарите, партийните патерици на Радев, хората на Корнелия Нинова – повечето са милионери, бизнесмени. Вдигнете им данъците и само гледайте как един по един започват да си изнасят фирмите по разни офшорни райски кътчета, където си нямат социалисти с данъчни предложения.
Както говорят за социализъм, а всички са милионери; както величаят Русия, а всичките им деца учат в Америка и Англия; така и въвеждането на нов данък най-вероятно ще им покаже истинските лица на „бизнесмени“.
Напомням: годината е 2020, а не 1920. Човечеството, а и ние – българите, би следвало да сме си научили „социалистическите“ уроци. Един път вече се облегнахме на горещия котлон. И съветският социализъм, и националсоциализмът все започваха със „справедливости“ към народа, а се оказваха с една ояла се, затлъстяла клика и милиони излъгани.
Нямаме кой знае колко много неща, които да предложим на инвеститорите, а не искам да си помислям, че може да ги привличаме с евтина работна ръка, като Китай – това ли искаме – робство за шепа ориз? По-добре добри заплати, отколкото високи данъци. Защото, накрая, като започнем да се правим на голямата работа и хем искаме високи заплати (аз поне искам, за вас не знам, но предполагам, че и вие искате), хем и данъците да се вдигат, и когато инвеститорът се обърне и си иде… та тогава, колкото и да го плюем и да го очерняме по кафявите медии, че бил „такъв“ и „онакъв“, роман да напишем, пиеса в три действия колко е зъл и как ни е имплантирал чипове в мозъка и ни е облъчил с 5G-мрежа и избил на Пена от Чепръчене кокошките, колкото и да се успокояваме, че не сме ние виновни, а той – все тая, инвеститорът си е отишъл, ние пием една студена вода и прелистваме кафявия вестник.