Как сами да борим стреса от социалната изолация, в която ни постави пандемията от коронавируса? Възможно ли е човек да запази спокойствие по време на заразата? Как да общуваме с близките и приятелите си? Коментар по тези и други актуални въпроси от всекидневието ни на известния психиатър д-р Веселин Герев, който има кабинети и работи в София и в Пловдив.
"Социалната изолация е много нехарактерна черта за съвременния човек по нашите географски ширини, който е в социална общност и има навици да се чува и вижда с приятели, колеги, партньори и т.н. Хората в западните общества живеят по изолирано и затова за тях е малко по-лесно, отколкото за нас. След първата седмица на изолациия, хората започнаха да се оплакват от тежестта й. Нацията излезе от своя динамичен стереотип на работа, на учене , на живот и вече се забелязва една тревожност и притеснителност у хората. Мнозина са в паника от страховете, че не знаят докога ще стоят вкъщи. Някои развиват клаустрофобия от затворените пространства.
Човекът е устроен така, че се тревожи, страхува се и се притеснява за различни събития, обекти, но е свикнал винаги да има изход. Да обаче в настоящата ситуация изходът е затворен и човек не може по никакъв начин да избяга реално от действителността. Освен виртуално. Голямо предимство за нас сега е интернет и всички джаджи, които ни позволяват да общуваме помежду си. Така успяваме да сме близо до нашите близки, роднини, приятели, както говорно, така и визуално. Всичко това много помага на тревожните хора, които имат нужда да споделят своите притеснения и страхове, да ги анализират с близки и така ще могат да разтоварват нервното напрежение. Аз дори въведох един термин- "конферентно кафе" онлайн, за да може повече хора да видят, че заразата не е всичко в живота ни, че той продължава. Това е един начин да се снижи нивото на тревожност и безпокойство.
Иначе онова, което гледаме всеки ден от екрана на медиите, качва нивото на тревога. Доволен съм, че от кризисния щаб приеха едно мое предложение да не съобщават броя на умрелите от заразата сутрин рано докато всички си пием кафетата вкъщи и денят така започва стресиращо. Не става въпрос за медийно затъмнение, защото данните ги има навсякъде и който иска да ги знае, може да стигне до тях. Но хората не бива да се притесняват силом и излишно. Освен това трябва да им се обяснява, че заразата трябва или почти всички да я изкараме, или да се ваксинираме. Примерно, както е била победена едрата шарка. С две думи, всеки от нас това сега трябва да го изкара под някаква форма. И само тежките усложнения ще са хоспитализирани, а близките им - вирусоносители.
Целта на нашата социална изолация, е да можем в някаква голяма степен да предпазим възрастните хора, тъй като за тях вирусът е рисков, а за някои фатален. Съвсем нормално е човек да се тревожи по време на пандемия. В повечето случаи емоциите се преекпонират и тази емоционална доминанта обикновено надделява над разума, поради което човек прави импулсивни, необмислени неща, плод на неговите страхове. В сегашната обстановка призива "запазете спокойствие", е невалиден и само в сферата на пожеланията, според мен. Няма човек, който да може да запази спокойствие в тази ситуация. Но всеки трябва да се опитва да рационализира емоциите си, преди да ги изрази. Страхът и паниката са винаги лош съветник. Например една моя пациентка, поддатлива на паника, преди дни ми се обади, че си инсталирала кислородна апаратура в спалнята, за да "била по-спокойна". Сега ми звъни и се кае защо била похарчила толкова пари за нещо, което след като вече притежава, не й се вижда толкова необходимо...
Важно е читателите да знаят, че тревогата и безпокойствието ни тласкат към производство на много адреналин в телата ни. Той пък потиска имунитета, поради което можем да обобщим, че стресираният човек има слаб имунитет, а това вреди както на телесното ни здраве, така и на душевното."