КНСБ настоява за справедливо разпределение на средствата за заплати в бюджетните дейности.
В становище на синдикалната организация по проекта на Закон за държавния бюджет се посочва, че особено внимание трябва да се обърне на въпроса как най-справедливо да бъдат разпределени средните проценти на увеличение на заплатите в бюджетните дейности, защото базата, от която тръгват увеличенията е много различна, както по икономически дейности, така и в професионално-квалификационен разрез. Становището е публикувано на сайта на синдикалната организация.
КНСБ очаква от правителството през Закона за държавния бюджет и Постановлението за неговото изпълнение да поеме ангажимент увеличението да бъде с по-голям процент към структурите, службите, агенциите и други, работещи на терен, социалните домове, музикално-сценичните изкуства, музеите, читалищата и др.
Синдикатът иска допълнителните средства да се използват изцяло за промени на основните работни заплати, но не и за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати в държавната администрация. Същият подход да се прилага и за звената в сферите и дейностите, финансирани чрез Единни разходни стандарти, както и по отношение на всички работници и служители, чиито работни заплати се финансират от бюджета.
КНСБ настоява още средствата да се разпределят така, че увеличението на всяка индивидуална работна заплата да се състои от две части - половината от средствата като еднаква "твърда" сума към индивидуалните работни заплати(инфлационна част)и другата част - съобразно приноса и индивидуалното изпълнение на база годишната оценка за работещите в държавната администрация, а за всички останали според прилаганите на място критерии и правила за оценка.
От КНСБ отбелязват, че реалният процент на увеличение на основната месечна заплата на служителите в сектор "Държавно управление" ще е под 10 на сто, независимо от по-големия процент увеличение на Фонд работна заплата /ФРЗ/.
Поддържаме искането си за 20 на сто увеличение на ФРЗ по ведомства, за да бъде постигнато увеличение на заплатите над 10 на сто, което ще доведе до положителен ефект при прилагането на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация с последните изменения през 2018 и 2019 г, допълват от Конфедерацията.
В сектор "Средно образование" договореното в КТД увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти е с 20 процента, а допълнителни средства от от 360 млн.лв. осигуряват едва 15-17 на сто, отбелязват от КНСБ. От синдиката считат, че би било редно в Бюджет 2020 г. за средно образование да се отпуснат допълнително още 110 млн.лв. за увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти.
КНСБ счита, че е необходимо да се намерят допълнителни средства в рамките на 6 млн.лв. за училищно и детско здравеопазване, за да се изпълни КТД и за тези медицински специалисти.
В средносрочен и дългосрочен план КНСБ настоява за изпреварващ ръст на минималната работна заплата и за догонваща спрямо средноевропейските нива политика по доходите, последователно реализирана през бюджетите на правителството.
КНСБ настоява за ускорен ръст на минималната работна заплата, който да осигури нарастващо съотношение спрямо средната работна заплата до 50 на сто, с цел доближаването й до достойна "заплата за издръжка". Според КНСБ предвидените от правителството ръстове не гарантират такава промяна, а по-скоро потвърждават статуквото от 43-44 на сто съотношение, а през 2022 г. дори спад на това съотношение до 40 на сто. За КНСБ намерението за задържане размера на МРЗ през 2022 г. няма логично обяснение, при условие, че прогнозата на Министерство на финансите е през 2022 г. средната работна заплата да достигне 1600 лв.
КНСБ отчита като положителни направените стъпки в Проектобюджета за увеличение на заплатите за 2020 г., но обръща внимание, че в редица случаи увеличението е недостатъчно добре разчетено.