Часовете за практическо обучение на кандидат-шофьорите в категория “B” да бъдат обвързани с конкретни групи умения, които трябва да придобият, предлага работна група, обединяваща представители на институциите и бранша. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН). До този момент компонентите на обучението бяха разписани в методиката, но без конкретни изисквания за продължителността им и липса на ефективен контрол. Това създаваше както предпоставка за нелоялна конкуренция, така и за явяване на шофьорски изпит без придобиване на ключови умения като управление на магистрала, скоростен път, при намалена видимост и др.
За да се завиши качеството на обучението, в предложената за одобрение методика се предвижда за група умения „Управление извън населено място“ да се отделят минимум 6 часа, от които поне 3 часа за „Управление по автомагистрала или скоростен път (при възможност) или път с интензивен автомобилен трафик“. Подобно изискване се залага за първи път – до сега управлението на магистрала или скоростен път изобщо не е било включено в изискванията за провеждане на шофьорските курсове и се е организирало само при инициатива на инструкторите.
Сред другите задължителни елементи е в група умения „Управление в населено място с голяма интензивност на движение” да се преминат поне 10 часа обучение. Минимум 2 часа ще трябва да покрият курсистите и по компонент „Управление през нощта и в условията на намалена и ограничена видимост“. Учебната документация ще влезе в сила заедно с нов механизъм на контрол от страната на ИА „Автомобилна администрация“, за да се гарантира, че тези минимални часове по отделните компоненти ще бъдат спазвани.
За да се покрият ефективно всички тези компоненти на обучението минималните задължителни часове за практическо обучение се предлага да бъдат увеличени на 42 часа. Паралелно се предлага да се намали броят на задължителните часове по теоретична подготовка (от 40 на 26 часа), като подобен подход би следвало да не доведе и до съществен ръст на цените за крайния потребител. Същото мнение бе изказано и от представителите на центровете по автообучение, в хода на обсъжданията на работната група.
Анализът на пътно-транспортните произшествия през 2018 г. показва, че смъртността сред водачите между 18 и 25 години е с 20% по-висока от всички останали шофьори, а тенденцията е за нарастване на негативната статистика сред тази възрастова група. Именно в посока превенция и завишени изисквания към компонентите на обучението са направените предложения, а мнозинството от членовете на работната група го подкрепиха. Основните разисквания бяха по въпроса с колко точно часове да бъде увеличена практиката. Част от тях предложи увеличение с над 45% и достигане до 45 часа. Мнението на друга част от експертите бе за нарастване с 5 часа. Надделя подходът за по-умереното им увеличение и обвързване на часовете с конкретни групи умения, за да има контрол над провеждането на курсовете, а ръстът на часовете да доведе и до по-добра подготовка на младите водачи.
Друг от широко дискутираните въпроси в хода на обсъжданията бе дали да се създаде възможност част от обучението да се провежда на симулатор. Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата“ и част от работната група подкрепяха идеята да се допусне възможност до 4 часа от задължителните часове по кормуване да могат да се провеждат и на симулатор. Целта на подобно предложение бе да се насърчи навлизането на нови технологии и практики в обучението без то да има задължителен и обвързващ характер за школите. Предложението обаче не бе прието от мнозинство от участниците в дискусиите, затова не е част от методиката. Както и до сега центровете по автообучение ще могат да провеждат подобни практични занятия на симулатор, но те няма да се вземат предвид при отчитане на задължителния брой часове по практика.
В работната група участие взеха представители на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, Министерството на образованието и науката, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, представители на висши училища, на браншови организации, на неправителствения сектор и др.