„Нелегалният трафик на домашни любимци има отрицателно въздействие не само върху хуманното отношение към животните, но и върху общественото здраве и защитата на потребителите. Той се е превърнал в основен източник на доходи за организираната международна престъпност и засяга гладкото функциониране на вътрешния пазар на ЕС. Чрез тази дейност се укриват данъци и се създава нелоялна конкуренция, особено с увеличаването на онлайн продажбата на домашни любимци, която все още е изключително слабо регулирана както на национално, така и на европейско ниво“, отбелязва българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.
В тази връзка той отправя питане до Европейската комисия кога най-накрая ще бъде приет европейски план за действие за борба с нелегалната търговия с домашни любимци и кога ще бъде направено предложение на изграждането и въвеждането в експлоатация на съвместима система и единна база данни за идентификация и регистрация на котки и кучета.
И двата проблема не са нови - нито за България, нито за Европейския съюз.
Преди вече близо две години, със съвместни усилия на Прокуратурата и МВР, във Варненското село Звездица бе разбит кучешки концлагер на ужасите. Тогава, с пряката намеса и съдействие на евродепутата Емил Радев, нелегалният кучкарник бе затворен, а изтезаваните и незаконно развъждани кучета с цел продажба - поверени на грижите на неправителствени организации. За съжаление това не е единственият случай на съществуването на подобни съоръжения, а България не е единствената европейска държава, където тази дейност процъфтява.
„Всяка година в държавите-членки се търгува незаконно с изключително голям брой домашни любимци, които не само се продават незаконно, но и се развъждат по нерегламентиран начин“, уточнява Радев. По последни данни, в рамките на Европейския съюз годишно се търгува с над 8 милиона кучета, като печалбата от тази дейност възлиза на над 1 милиард евро, а кучетата идват предимно от Централна и Източна Европа, най-често Румъния, Полша и Литва. Това става най-често при злоупотреба със законодателството на ЕС относно движението на домашни любимци, като за целта се използва Регламент (ЕС) № 576/2013, който е предназначен за движение с нетърговска цел на домашни любимци, например по време на лятна ваканция и др., вместо да се използва Директива 92/65/ЕИО на Съвета, която касае движението на животни в рамките на ЕС за търговски цели. Разликата е в това, че при втората има някои допълнителни изисквания относно животните, като например това, че те трябва да идват от стопанство или бизнес, законно регистрирани на територията на държава-членка на ЕС. Вносителите трябва също така да са получили здравен сертификат за пренасянето на всяко едно животно, а оторизиран ветеринар трябва да извърши преглед на всяко животно, като гарантира, че то е годно да пътува, в рамките на 48 часа преди пътуването.
„Друг наболял проблем е, че в момента няма общо европейско законодателство определящо единна система за идентификация и регистрация на домашните животни, а всяка държава сама определя начините и средствата за това. Отделните национални системи, където те съществуват, също не са свързани, което води до фрагментирана среда с непълна или изцяло липсваща информация за статуса на животните“, допълва евродепутатът. Според Радев, наличието на единна система за идентификация и регистрация би насърчила още и отговорното отглеждане на животните, тъй като изхвърлянето им на улицата вече няма да бъде толкова лесно. При нейното наличие например, собствениците на изоставени животни ще могат бързо да бъдат откривани и санкционирани, което от своя страна ще намали и популацията на бездомни кучета и котки.