А днеска е петък. А на мене така не ми се работи, че ми се реве. И се чудя как да се отърва и да изклинча. И изведнъж – опозицията парламентарна, вярна и прекрасна се явява с блестящ пример. Помислих, помислих – гениални са.
И аз, като тях – обадих се на редакторите ми и им казах, че докато Валери Симеонов не подаде оставка, аз няма да стъпя в редакцията. Те, след като спряха да се смеят, ми казаха, че може и въобще повече да не ходя…
Малко се притесних, честно казано и… отидох. А сега се опитвам да намеря дали пише някъде кой им е редактор на тия в Парламента. Пише, ама не съм сигурен вярно ли е – бил народът. Чудесен редактор е това, ако е вярно. Търпелив.
„БСП няма да влезе в пленарната зала дори и за работа по бюджета. Докато Валери Симеонов не си отиде, има опасност държавата да остане без бюджет. Това каза в предаването "Лице в лице" по БТВ зам.-председателят на ПГ на БСП Георги Свиленски“.
Свиленски каза още и: „Продължаваме да не се регистрираме, парламентът така не може да работи. Този парламент си отива…“
Не знам защо думата „изнудване“ ми се върти в главата…?
Каза го значи Свиленски вечерта и още на следващата сутрин думите му се оказаха пророчески: „този парламент си отива…“
Не, не си „отива“, „отиде“ си. Любопитно ми е господин депутатът, докато е в самоотлъчка и отпуск, дали му текат пари по заплатата – за този почивен ден? За тези почивни дни? Това не е реторичен въпрос, сериозен съм. Интересува ме дали, докато си играят на стражари и апаши и си пишат почивен ден, аз продължавам да ги храня.
Последователни са – обещаха да си отидат и си отидоха. За другите обещания, през годините, не бяха така изпълнителни.
Да, и аз не съм най-големият фен на вицето Симеонов, а изцепките му са така чутовни, че в учебниците някой ден ще се споменават. Но също така ме интересува през 2019 г. да имаме бюджет. А вие, там в Парламента, не ходите на разходка или от скука, а защото имате работа за вършене.
Да, казва се „изнудване“ това, защото имате как да ни държите в напрежение и се възползвате. Така можете да поискате всичко – казва се „откуп“. Държите цяла държава за заложник. Нали сте солидарни с протестиращите майки? Те, според вас, нямат ли нужда от бюджет за следващата година?
И още – освен няколкото от вас, опозиционери, които яхнахте протеста на майките, за да си правите PR, качихте им се на главите, на тези жени, които се борят със зъби и нокти за бъдещето си – та, колко други от вас отидоха да ги подкрепят? Ей така – без фотографи наоколо, от съчувствие, а не за реклама? Защо, вие – заинтересованите от съдбата им доброжелатели, не отидете да подкрепите протеста им например, вместо след работа… или където там ходите през деня, се прибирате на топличко вкъщи, на уютно?
Държите и тях за заложници. Тяхното бъдеще също е заложено в бюджета.
Държите нас за заложници. Нашето бъдеще е заложено в бюджета, а и в останалата част от това, което уж наричате работа, законодатели…
Защо, как, по кой начин на всички нас ни се налага да спазваме правила и да се съобразяваме с живия живот, а господин депутатът да е все над нещата? Депутатът в БГ парламента е нещо, което самò си определя и гласува заплатата, почивката, самò си определя дневен ред, само си определя работното време (кога и дали въобще да ходи на работа), наслаждава се на такава свобода, която е немислима за нито един работник. А взема заплата, като за петима работници. А сега, видите ли – е сърдито и не иска да ходи на работа, докато не му изпълнят желанията.