Има и механизми за ограничаването на нощния труд, като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, при нормална продължителност на седмичното работно време през деня до 40 часа. Това каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в отговор на въпрос на народния представител Надя Жекова, която го попита дали ще има по-високо заплащане и по-добри условия за нощния труд, който се полага от над 400 000 българи.
Работното време през нощта при петдневна работна седмица е до седем часа, а нормалното дневно работно време е осем часа, каза министър Петков. Той обясни, че с наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено на работниците и служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд не по-малко от 25 стотинки, когато работата е между 22.00 и 6.00 часа сутринта.
Това възнаграждение е определено като минимален размер, но с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор може да се определи и по-висок размер. Практиката показва, че в предприятията, където има активен и конструктивен социален диалог, се договаря допълнително трудово възнаграждение за нощния труд в размери значително по-големи от минималния, определен с наредбата, заяви социалният министър.
Бисер Петков информира, че нощният труд е забранен за лицата, които не са навършили 18 години, за бременните жени и за жените в напреднал етап на лечение инвитро, за майките с деца до шестгодишна възраст и за майките, грижещи се за деца с увреждания, за трудостроените работници и служители.
Надя Жекова каза, че в наредбата за структурата и организацията на работната заплата принципите за определяне на нощния труд не са осъвременявани от 2007 г., когато минималната работна заплата е била 180 лева. За една нощна смяна, за един отработен час през нощта, ставката е 25 стотинки, което прави 1,75 лева, които са недостатъчни дори за транспортните разходи на работниците. Тази ставка не е обвързана с минималната работна заплата и е възможно да бъде осъвременена с процента на индексация спрямо нея, коментира Жекова.
Решението на този въпрос трябва да се търси чрез трудовото законодателство, като част от по-големия въпрос, свързан със заплащането на труда, заяви министър Петков.