Оптимистичният българин е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на жените и мъжете оптимисти са равни. Данните са от проучване на Института за политика, което проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите.
39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Важно е да отбележим, че това са по-млади хора с висше образование и по-високи нива на доходите. На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото. Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование. Т.е. факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на състоянието на щастие.
Средната стойност на тревожността на българите е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала.
Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати. По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга. Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните.
Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца. Отново върху това състояние влияят степента на образование и сигурността – например броят източниците на доход в домакинството.
Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи). При изследването на Института, представено през май, е регистриран висока степен на отчужденост от институциите и партиите. Ако към това добавим индексите за самооценка от сегашното проучване, можем да направим извода, че отчуждението е защитен механизъм. Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.
Тези резултати поставят нов фокус разбирането на състоянията, които определят психичното здраве на българите. Те налагат и различна реалност, на която политическите партии трябва да отговорят. Изследването е проведено от Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места.