В Министерски съвет се проведе заседание на тристранният съвет за сътрудничество, където правителство, синдикати и работодатели обсъдиха два документа, които са свързани с наскоро приети промени в законодателството, предаде репортер на Novini.bg.
"Двата документа са на подзаконови нормативни актове - единият е законопроектът за постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските", уточни вицепремиерът Ивайло Калфин. "Наредбата за работното време, почивките и отпуските е приета от социалните партньори. Това постановление и съответно наредбата бяха подкрепени от участниците. Имаше възражение по някои текстове и редакционни, и по отношение на това дали трябва по-ясно да се изпише някое задължение", посочи още той. "Например в Наредбата няма задължение работодателят да информира предварително синдикалните организации тогава, когато има удължено работно време". обясни Калфин.
Позицията на работодателите представи Цветан Симеонов от БТПП, който заяви,че бизнесът категорично е против задължението работодателите всяка година да информират работниците и служителите за дните отпуск, които те могат да ползват през календарната година. "Сега вместо един график, сложен някъде, достъпен за всички, това означава сто работници, сто писма на сто листа. Всеки да го прочете и да е сигурен. В една организация като Палатата "Личен състав" да отиде при всеки, да го прочете, да се подпише, защото трябва да бъде писмено. Това е нещо, което за нас е неприсъща работа на работодателя", каза Симеонов.
"Втората тема, която обсъждахме, извън редакционните изменения, беше свързана с това при отпадане на графика на отпуски, но при запазване на две-годишната давност, изискването работодателят до края на януари да уведоми писмено всеки работник за това колко отпуск му остава и колко от него трябва да се използва", посочи още той.
Попитан, кога ще се раздвижи пазара на труда, Калфин отговори: "Ако можех да правя заклинания и така да осигуря по голяма заетост, веднага отивам да ги правя. Към момента отчитаме раздвижване, но все още имаме много работа в тази насока", обясни той. "С еднодневния трудов договор или краткосрочната заетост до 90 дни в годината няма да се губят социални плащания. С промяната казваме, че този, който работи на еднодневен договор в рамките на 90 дни, така както е заложено в Кодекса на труда, не губи правото си за социални плащания. Включително за гарантиран минимален доход, помощи за отопление", допълни Калфин.