Нова далавера с фирми за инвалиди

Поправка в Закона за обществените поръчки, направена по времето на кабинета "Орешарски", отприщи нова далавера - фирми на инвалиди. Въпреки че промяната е направена, за да даде възможност на инвалидните кооперации да печелят подобни поръчки, тя е разписана по начин, който тотално игнорира останалите дружества от участие в процедури за обществени поръчки, ако в тях участват инвалидни фирми, алармираха предприемачи, съобщава Стандарт.

Именно поради това в последните месеци има истински бум в регистрирането на кооперации на инвалиди. Хората с ТЕЛК вече са почти толкова търсени, колкото и по времето, когато инвалидността им даваше преференции при закупуването на автомобили.

"Регистрирам фирма, търся инвалиди!" Нищо чудно скоро да се появят и подобни обяви за "осиновяване" на хора с увреждания от фирми, които искат да печелят търгове и процедури за обществени поръчки. Тенденцията вече е факт - само за последните няколко месеца в България са регистрирани над 50 фирми на инвалиди, при положение че за целия период от 2005 до 2015 година те са около 130. Повишеният интерес към хората с увреждания се дължи на поправка в Закона за обществените поръчки, чиято цел е била да синхронизира законодателството ни с европейското и да даде възможност на инвалидните кооперации да печелят от подобни процедури. Когато законовите мерки се предлагат в пакет, тогавашният вицепремиер Даниела Бобева заявява, че през 2012 година например едва три предприятия на хора с ограничена трудоспособност са печелили обществени поръчки на стойност около 2 милиона. Тя дава и пример с кооперацията "Тих труд", която изпълнява обществена поръчка за Франция, но не успява да пробие в подобен търг в България.

Така на пръв поглед облекчаващата инвалидите процедура се превръща в промяна в член 16г от Закона за обществените поръчки и през май миналата година бива обнародвана в Държавен вестник. Тя влиза в сила от първи октомври 2014 г. и твърде скоро става ясно, че начинът, по който е разписана, всъщност се превръща в ограничение за всички останали фирми, които биха искали да печелят обществени поръчки.

Член 16г постановява, че при обявяване на обществена поръчка възложителите са длъжни да обявят, че конкурсът е за фирми на инвалиди, ако възлаганата от тях дейност фигурира в списък, посочен от Закона за интеграция на хората с увреждания. В него са посочени десетки видове дейности като производство и доставки на облекла, чаршафи, обувки, лампи, мебели, офис обзавеждане, мебелировка, озеленяване, почистване и други. На практика списъкът е безкраен и всеки възложител, който търси стоки и услуги от него, е длъжен да посочи, че обявата се отнася до фирми на инвалиди. За такива се смятат дружества, в които работят 20% слепи хора, 30% глухи или 50% хора с друг вид инвалидност.

В момента сегашното правителство вече мисли как да бъде променен законът, така че да бъде ограничен списъкът на възможните обществени поръчки, съобщиха експерти.

В сегашната ситуация възложителите са длъжни да обособят поръчките от този списък отделно с аргументацията, че това е част от мерките за създаване на защитени работни места. Нещо повече - законът посочва, че в такива случаи определените от възложителите критерии не се прилагат за кандидатстващите фирми на хора с ограничена трудоспособност. Още тогава се появяват анализи на експерти, например от Института за пазарна икономика, че това възпрепятства конкуренцията и се превръща в програма за създаване на субсидирана заетост, а не за търсене на най-евтината и качествена оферта. Нещо повече - когато в подобен търг или конкурс участват една или повече фирми на инвалиди, съгласно закона офертите на останалите участници просто не се отварят. Това на практика ги лишава от шанс да участват в равнопоставен и конкурентен търг, ако имат срещу себе си подобни фирми. Дори и да са предложили най-ниската цена, няма как това да бъде видяно, след като офертите им изобщо не се отварят по време на конкурса.

В момента масовата практика е при участието на три подобни такива фирми останалите оферти въобще да не бъдат предмет на обсъждане, разказаха служители на дружества, участвали в подобни търгове. Според тях именно тази поправка поражда и новата практика собствениците на фирми, неуспяващи да достигнат дори до отваряне на офертите си, масово да регистрират фирми, отговарящи на изискването за инвалиди. В една компания от 50 или повече души подобно нещо не може да се приложи - няма как половината служители да бъдат с увреждания, нито пък да назначиш една пета незрящи хора. Затова пък се регистрират малки фирми с трима-четирима служители, съответстващи на изискването на закона за кооперации на инвалиди. "Когато видим участниците в обществена поръчка, обикновено започваме да ги проверяваме за свързани лица, за да стигнем до истинското име на конкурента ни, който е решил да си отвори "вратичка" в закона", разказват собственици на фирми. Така на практика една добра по същество идея се превръща в дискриминационна заради зле разписан текст от закона. Че инвалидните фирми са нов вид далавера личи и от съпоставка на регистрираните подобни дружества за миналата година и сега. За цялата 2014 година има вписани общо 7 фирми на хора с увреждания. За 2013 те са 8. Само за първите три месеца на 2015 година обаче фирмите са 58, като само на 30 март са вписани 6 такива фирми.

Когато поправката в закона е предложена за първи път, тя върви "в пакет" с други изменения в него, затова и медиите някак не обръщат внимание на това какви биха били последиците от нея. В този си вид обаче тя твърде скоро ще престане да облагодетелства хората с увреждания, които искат да работят реално и да печелят, а ще превърнат инвалидите в "стока", за която по-предприемчивите наддават, за да използват имената им за регистрацията на нови фирми. А при положение, че със сегашния режим за издаване на ТЕЛК едва ли не всяка втора пенсия е инвалидна, твърде скоро конкуренцията ще бъде персона нон грата.