Най-големият проблем в България е неефективното законодателство в сферата на правата на децата – това обясниха пред БТВ изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов и директорът на отдел „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ България Милена Харизанова.
Всеки втори родител в България смята, че е допустимо да удари детето си. Сигналите за деца в риск само за миналата година са над 35 000, а близо 4 000 от тях са за насилие. Майка разказа за 13-годишното й момиче, което преди две години, когато детето е на 11, става жертва на сексуално насилие от съсед.
Нека наречем малкото момиче Ани. „Мечтая да стана полицайка. Много ми харесва, като гледам по филмите”, споделя малката Ани.
Преди две години майка й забелязва промяна в държанието й - детето става агресивно, спира да общува със семейството си, а от дома им изчезват вещи и дрехи. „Беше януари 2013 г. Стъмваше се рано. Аз обиколих всички възможни места да я потърся. Никъде я нямаше. Звъня - телефонът й беше изключен. След 15 минути тя пристига с някакъв господин на видима възраст 25-30 години”, спомня си майката.
Ани отказва да разкаже какво й се е случило - споделя само, че е била на гости при неин приятел. „Аз й казвах непрекъснато: „Майче, признай какво се е случило, защото трябва да потърсим помощ.” И тя си призна – „Мамо, той правеше секс с мен.” Коя майка би преживяла това? Той отивал в някаква стая да се съблича, без да знае тя какво се случва с нея. Тя му се е доверила. Опипвал я е. Подаръци й правеше. Водил я е на разходка, купувал й е сокчета, пици. Говорил й нежни думи „слънчице, звездичке", разказва майката.
„Веднъж чистя вкъщи и установявам, че дебитните карти ги няма. Той попитал дъщеря ми имаме ли някакви пари - тя казала нямаме. А дебитни карти имате ли? - Тя казала да. Тогава ги вземи, за да можем да изтеглим спестяванията и да заминем за Германия. За да живееш щастливо, за да не ходиш на училище”, добави още тя.
Майката на Ани подава сигнал в полицията и жалба за блудтсво в Районна прокуратура. В хода на разследването детето става жертва и на физическо насилие. „Тя се изкъпа в банята и излиза и аз виждам, че тя е нахапана по гърба, целите й ръце бяха в синини и краката. Той насилствено я вкарва в апартамента си”, разказва майката.
Няколко месеца след инцидента прокуратурата прекратява разследването. „Данни за сексуално насилие няма”, обяснява говорителят на Районната прокуратура в Пловдив.
„Защото мислят, че тя е в приятелски отношения с този господин. Може ли едно малко дете на 11 години с 30 годишен мъж, непознат - тя да бъде в приятелски отношения? Не може, нали?”, категорична е майката на Ани.
Говорителят на прокуратурата обясни, че майката е поискала помощ, за да може да се справи с възпитанието на детето си."Надявам в крайна сметка, че й е била оказана такава помощ”, коментира говорителят.
Ани и майка й посещават веднъж седмично Центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца от рискови групи. С помощта на психолог двете се опитват да преодолеят травмите от преживяното насилие. „Детето е много объркано. Говорим за едно дете, което в течение на дълго време е било манипулирано от мъж, било е съблазнено по някакъв начин и е било спекулирано с неговото незнание за това какво се случва между един мъж и една жена. Това дете изпита гняв, когато му беше обяснено колко е нередно всичко, което се е случило. Изпитва вина, че е допуснало такова нещо”, обяснява психологът Елица Митова.
Липсата на възмездие допълнително усложнява работата с Ани. „По стечение на обстоятелствата нямаше развитие по случая, детето в един момент идва тук и казва - ок, мен ме разпитаха, казах това, казах другото, беше ми трудно, ядосвам се, вие защо ме карате да ходя? Ето нищо не се случва! Ето - той ме чака пред училище, ето аз го виждам! Майката също казва - аз го виждам на улицата, аз искам да го убия! Защото той е наранил моето дете! Но живеем в цивилизована държава и очаквам нещо да се случи!”, допълва психологът.
„На децата не се вярва – прокуратурата прехвърля вината върху родителя. В Национална мрежа за децата сме много притеснени от тези случаи. Центровете са препълнени с деца, претърпели физическо и сексуално насилие. Системата на детското правосъдие не работи и не е реформирана. Възрастнтие не вярват на децата”, обясни Богданов.
„Във връзка със случая на Ана-Мария прокуратурата съобщи, че на ден получава по шест сигнала, като само по един се завежда дело. Ние знаем, че децата почти никога не лъжат”, подчерта Милена Харизанова. Според нея разследванията и процесите не са пригодени към детската възраст. „Въпросите към децата трябва да са щадящи, да не вредят допълнително”, подчерта Харизанова.
„Децата жертви трябва да бъдат разпитвани по специален начин. Представете си едно дете, което разказва 7-8 пъти как е било насилено. Ние настояваме, вече имаме и практика на НПО – да се изслушват в специално пригодените сини стаи – има само 15 такива”, уточни Георги Богданов.
Тези стаи не се използват, защото според действащото законодателство, за да бъдат валидни показанията, трябва да са дадени пред съда. В момента има възможност дори детето да бъде подложено на кръстосан разпит от защитника на насилника, разказа още представителят на УНИЦЕФ България.