Г-н Казанджиев, ако трябва да опишете с три думи политиката в енергетиката в последните години – един от най-големите икономически сектори в държавата – кои биха били те?
Безотговорност под мотото „След нас и потоп”. За съжаление, нито един от съществените проблеми в енергетиката не беше решен през последните години въпреки крещящата необходимост от това – бъдещето на комплекса „Марица Изток”, агонията с проекта АЕЦ „Белене”, защитата на уязвимите слоеве от населението от повишаващите се цени на електро- и топлоенергията, и природния газ, диверсификацията на източниците на природен газ за българските потребители и др. На всичкото отгоре българската енергетиката бе обременена от огромни разходи за реализация на проекта „Турски поток” през България или измамата „Балкански поток”, реализиран изцяло в интерес на фирма „Газпром”. И като капак на всичко както се очертава българските потребители от Дунавските общини няма да имат достъп за доставки на природен газ от газопровода „Балкански” или „Турски поток”.
Неотдавна служебният министър заяви, че енергетиката задлъжнява опасно. Има ли рискове и какви са те? Зеленият пакт на ЕС риск ли е или възможност (от която Полша, примерно, изглежда, че се възползва).
Високата задлъжнялост на редица държавни дружества от българската енергетиката поставя в сериозен риск тяхното развитие в бъдеще, както и реализацията на редица проекти в интерес на българските потребители и икономиката като цяло – проекти като каскада „Горна Арда” в Родопите, хидроенергийния комплекс „Никопол-Турну Мъгуреле” на река Дунав, газификацията на български общини и др. За реализацията на тези проекти е необходимо енергетиката на България да е в добра финансово-икономическа кондиция, за което са необходими радикални реформи, които не търпят отлагане. За успешната реализация на тези реформи е необходима политическа воля и съгласие по планираните за реализация мерки, защото тези мерки ще бъдат дълговременни, а не за един управленчески мандат.
Всяка промяна носи своите рискове и възможности и въпрос на решимост и воля е рисковете да бъдат преодолени, а възможностите – реализирани. Зелената сделка е голямо предизвикателство на нашата страна и възможност да опазим природата в България, реализирайки екологосъобразни проекти в енергетиката.
В последния си мандат премиерът Бойко Борисов безспирно повтаряше, че прави диверсификация, а страната ни вече е енергийно независима. За пример даваше и т.нар. „Балкански поток”, и прословутата газова връзка с Гърция (която още не е готова), и хъб „Балкан”, и присъединяването ни към терминала за втечнен газ в Александруполис. Е, независима ли е страната ни енергийно?
През всичките си управленски мандати премиерът Бойко Борисов много често следваше една мисъл, приписвана на Йозеф Гьобелс, „Една лъжа, повторена сто пъти става истина”. За наше щастие, в съвременните условия на информираност подходът на премиера Борисов е ниско ефективен, освен по отношение на неговите заслепени последователи. Фактите, такива каквито се показват, че към настоящия момент България е напълно зависима от вноса на природен газ от Русия и няма техническа възможност за реален внос на природен газ от други източници, освен при пълно прекратяване на транзита на руски природен газ през страната или чрез суапови сделки на принципа купуваш „американски” газ – получаваш руски природен газ.
Както е известно, газопроводът „Балкански поток” е транзитен, като целия капацитет е предоставен на фирма „Газпром” до 2039 г.
Преносния газопровод „Комотини(Гърция)- Ст.Загора (България) е все още в процес на реализация с разчет да бъде въведен в редовна експлоатация в средата на 2022 г.
Строежът на терминала за доставки на втечнен природен газ срещу Александруполис (Гърция) все още не е започнал и не е известно кога това ще се случи.
Опитите за внос на природен газ от Турция са безрезултатни поради предполагаемо споразумение с „Газпром“ за отказ от конкуренция на руския природен газ в България! А иначе има техническа възможност за това, но няма политическа воля да се случи.
Вие бяхте първият, който започна да издирва т.нар. Пътна карта, подписана през 2017 г. от Теменужка Петкова, за която единствената публична информация оттогава е, че е подписана (според съобщение на МЕ). Когато искахте достъп до документа, какво ви отговаряше МЕ – с какъв аргумент не го предоставяха? Служебният енергиен министър тези дни потвърди, че въпросната карта или меморандум не се открива в министерството – на какво, според Вас, се дължи това?
„Пътната карта (Меморандум/Споразумение) за развитие на българската газопреносна мрежа” бе подписана в средата на 2017 г., в началото на м. юни, между министър Теменужка Петкова и „Газпром”, при нейното посещение в Русия за участието й в Петербургския икономически форум. За подписването на въпросната Пътната карта узнах от руския вестник „Комерсант” и от интервю на унгарския външен министър, подписал с „Газпром” подобна Пътна карта за реализация на проекта „Турски поток” от Турция до Унгария. Незабавно след получаване на тази информация на 28.06.2017 г. Български Енергиен и Минен Форум (БЕМФ) внесе в Министерството на енергетиката заявление за достъп до Пътната карта на основание чл. 39 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В отговор на същото с писмо от 06.07.2017 г. достъп до въпросния документ ни бе отказан на основание чл. 13, ал. 2, т. 2, т.е., защото въпросният документ е работен!!!!!! Опитите ни в последствие да получим информация за съдържанието на Пътната карта бяха неуспешни, като по неофициална информация този документ се съхранява лично от министър Петкова и с неговото съдържание не е запознат никой.
Защо министър Петкова укрива тъй самоотвержено и при риск от съдебни санкции съдържанието на въпросната Пътна карта и самия документ?
С най-голяма степен на вероятност въпросната Пътна карта императивно определя изискванията и условията на реализация и ползване на газопровода „Турски поток” през България и промяната на договора за транзит на руски природен газ през България в ущърб на българските интереси. От документа ще стане пределно ясно, че последното правителство на Бойко Борисов и „Булгартрансгаз” са реализирали реално проекта „Турски поток” през България, от турската до сръбската граници и „Балкански поток” е част от него, а не самостоятелен транзитен газопровод. В допълнение, документът недвусмислено ще покаже, че проектът „Турски поток” през България е реализиран в нарушение на европейското законодателство в сферата на природния газ.
През годините експерти предупреждаваха, че „Балкански поток” няма да може да се изплати като инвестиция. Става дума за близо 3 млрд. лв. Сбъркани ли са разчетите, къде и защо?
Когато се говори за икономическата ефективност от реализацията на проекта „Балкански поток” се забравя, че всъщност той не е самостоятелен експлоатационен обект, а е част от цялата инфраструктура за транзит на руски природен газ през България, чиито капацитет през последните четири години се преформатира поради промяна на входната точка за внос и достъп на руски природен газ в България. В тази връзка освен „Балкански поток” бяга изградени и други нови газопроводи и съоръжения на значителна стойност. Следователно общата стойност на проекта „Турски поток” през България, част от който е и газопроводът „Балкански поток”, превишава 3 млрд. лв. Това, в съчетание с несигурността относно обема на транзитираните количества руски природен газ през нашата страна и размера на транзитните такси, поставя газопровода „Турски поток” (и като част от него газопровода „Балкански поток”), в сферата на икономически неефективните проекти. Дали това предположение ще се потвърди е предмет на задълбочен комплексен финансово-икономически анализ, какъвто не ми е известно да е изготвян до сега.
Решението България да прекрати стария договор за доставки на газ през Трансбалканския газопровод, минаващ през Украйна, геополитически беше или прагматично? Предполага се, че това решение е част от залога „Турски поток” да мине през България?
Доколкото ми е известно последният договор за транзит на руски природен газ през България не е прекратяван, а е изменен и допълнен поради промяна на входната точка за достъп за България от Негру Вода (Румъния) на Малкочлар (Турция), както и поради въвеждане на нов транзит през страната от турската граница до Сърбия. Как е изменен и допълнен договора за транзит не е публично известно, но фактът, че българската страна се е отказала от сигурни приходи от транзитни такси в размер на скоро 1.1 млрд. щ.д. както спомена служебният министър на енергетиката в последната си пресконференция, е крайно противопоказен за отстояването на българските интереси. В тази връзка решението за изменение и допълнение на транзитния договор е по скоро геополитическо, отколкото прагматично, въпреки че договорът е подписан от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз”.
Отърва ли се втората тръба на „Турски поток” от санкции, след като явно администрацията на Джо Байдън в САЩ размисли за санкциите срещу Северен поток 2?
Времето за санкции спрямо строителите на газопровода „Турски поток 2” безвъзвратно отмина докато въпросът се дискутираше на международно ниво. При това такива санкции се обсъждаха само за морската част от газопровода, но не и за неговото продължение на сушата в Турция, България, Сърбия и Унгария. Така че, докато умните се наумуваха, лудите се налудуваха.
Поредният рестарт на АЕЦ „Белене”, направен през 2018 г., що за решение беше?
Не бих желал да коментирам проектът АЕЦ „Белене”, но според колеги ядрени енергетици, на които имаме доверие, проектът е обречен и безперспективен. Така или иначе, по линия на проекта е доставено оборудване, изразходвани са значителни средства и би било редно тези средства по някакъв начин да се капитализират. В тази връзка възприемам решението на парламента като последен опит за реализация на активите по проекта АЕЦ „Белене” при по-висока цена, преди да се пристъпи към други губещи варианти.
Партенка или реална възможност е опцията, появила се няколко месеца преди края на третия мандат на ГЕРБ –оборудването за „Белене” да отиде за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“? Това беше наречено от Борисов „хибриден проект”, защото и САЩ щели да участват?
Доколкото ми е известно по опцията за изграждане на 7-ми блок АЕЦ Козлодуй с оборудване за „Белене” се работи от доста време, като алтернатива на неуспех при намиране на инвеститор за АЕЦ „Белене”. Всъщност тази опция е предмет на дискусия и работа от 2018 г.
Какво предвижда програмата на Републиканци за България в сектор енергетика? Кои са първите три най-належащи проблема за решаване, ако сте част от следващия парламент?
В резюме, програма „Енергетика и климат. Подземни богатства” на партия Републиканци за България е многопластова с акценти върху:
• необходимостта от задълбочен и секторни анализ и изготвяне на нова енергийна стратегия;
• радикални реформи в интересна потребителите, за привличане на инвестиции и опазването на околната среда;
• защита на уязвимите членове на обществото от високите цени на енергия;
• нов закон за подземните богатства и връщане собствеността върху строителните материали на собствениците на земята.
Четирите най-належащи проблема за разрешаване са:
• приемане на програма за защита от енергийна бедност и високи цени на енергията;
• изготвяне на дългосрочна програма за реформиране и оздравяване на държавните дружества в енергетиката;
• изготвяне на дългосрочна програма за енергийна трансформация на комплекса „Марица изток“;
• Нов закон за подземните богатства и връщане собствеността върху строителните материали на собствениците на земята.